Ако искате да посетите една от най-големите атракции във Виена, то може да заложите на Дворецът Шьонбрун. Разположен е в Хитцинг, Виена. Името Шьонбрун означава „красив извор“. Рококовият дворец с 1441 стаи е един от най-важните архитектурни, културни и исторически паметници в страната. Историята на двореца и неговите огромни градини обхваща повече от 300 години, отразявайки променящите се вкусове, интереси и стремежи на последователните хабсбургски монарси. Той е основна туристическа атракция от средата на 1950г. След падането на монархията през 1918г. Новооснованата Австрийска република става собственик на двореца Шьонбрун и отваря красивите стаи и зали за посетители. ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. На официалния уебсайт можете да закупите билети предварително за обиколки. В допълнение към обиколките и туристическите пакети можете да се насладите на много класически концерти, включващи музиката на Моцарт и неговите съвременници, с допълнителната полза от повече време в грандиозните зали, Оранжерията или Шлостеатър. Годишният Summer Night Concert Schönbrunn се провежда на територията на Schönbrunn. Концертите на двореца Шьонбрун се обслужват от оркестъра на двореца Шьонбрун. Основан през 1997 г., той се ръководи от главния оперен диригент Маестро Гуидо Манкузи от 1998 г. Той също така основа Камерна опера Шьонбрун в поредицата Концерти на двореца Шьонбрун. Изваяното градинско пространство между двореца и фонтана на Нептун се нарича Големият партер. Френската градина, голяма част от района, е планирана от Жан Трее, ученик на Андре Льо Нотр, през 1695 г. Тя съдържа, наред с други неща, лабиринт. Комплексът включва много други атракции освен градината. -Оранжерия, издигната около 1755 г., основен лукс на европейските дворци от този тип -Палмова къща -Районът, наречен Meidlinger Vertiefung (англ.: падината на Meidling) на запад от замъка, е превърнат в зона за игра и тренировка за децата на Хабсбургите през 19 век.
По това време е обичайно да се използват паркове за военно образование на млади принцове. Докато миниатюрният бастион, който е построен за тази цел, вече не съществува, градинският павилион, използван за подслон, все още съществува. 
Тя е превърната в кафене през 1927 г. и е известна като Landtmann’s Jausen Station от 2013 -В най-крайния западен край ботаническата градина, която се връща към по-ранен дендрариум, е преустроена през 1828 г., когато е построена Къщата на старите палми. Модерно заграждение за орангутани, реставрирано освен ресторант и офис помещения през 2009 г. -Скулптури. Големият партер на Шьонбрун има 32 скулптури, които представляват божества и добродетели. -Глориет, фонтана на Нептун и Големия партер. -Оста на градината сочи към 60-метров (200 фута) хълм, който от 1775 г. е увенчан от структурата Gloriette (Fischer von Erlach първоначално е планирал да издигне главния дворец на върха на този хълм). Мария Терезия решава, че Глориетът трябва да бъде проектиран да прославя силата на Хабсбургите и Справедливата война (война, която ще се води по „необходимост“ и ще доведе до мир), и по този начин нарежда на строителите да рециклират „иначе безполезен камък“, който е останал от почти разрушаването на Schloss Neugebäude. 
Същият материал е трябвало да бъде използван и за римските руини. Глориетът е разрушен през Втората световна война, но вече е възстановен през 1947 г. и е реставриран отново през 1995 г. В Gloriette днес има кафене и площадка за наблюдение, която предлага панорамна гледка към града. -Римски руини. Първоначално известни като руините на Картаген, са набор от елементи, проектирани от архитекта Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хоенберг и издигнати като изцяло нова архитектурна особеност през 1778 г. Римските руини се състоят от правоъгълен басейн, ограден от масивна арка със странични стени, предизвикващи впечатлението за древна сграда, бавно разпадаща се в земята. В басейна пред руините има привидно хаотично подреждане на каменни фрагменти, поддържащи фигурална група, която символизира реките Вълтава и Елба.
Текст: Александра Ангелова