Фонтанът Donnerbrunnen изчезна от центъра на Виена

Дата: януари 15, 2019 By admin Категория: Без категория Няма коментари

Фонтанът Donnerbrunnen, известен във Виена от 17 век и превърнал се в едно от популярните места за срещи, вече не е на обичайното си място – площад Neuer Markt. От няколко дни бароковият фонтан е демонтиран. На негово място се строи голям подземен паркинг. По план строителството на подземното съоръжение ще продължи до 2022 година.
До тази година площадът се използваше за паркинг, а фонтанът беше ограден с колчета. Трафикът тук е от 18 век, когато площадът е бил пазар за брашно.
Паркингът и засиления трафик в наше време пречеха на многобройните туристи да се насладят на бароковата творба и да си направят снимки за спомен пред скулптурите на Георг Рафаел Доннер.
Още през 2006 година жителите на Виена гласуваха за изграждането на подземен паркинг на това място и повечето от тях бяха против. През 2012 година предложението отново бе подложено на гласуване – този път идеята да бъде успокоен трафика на повърхността и многоетажният подземен паркинг да осигури места за около 350 автомобила, намери повече привърженици. Подготвителните работи стартираха през 2015 година и от тази година строителството започна.
Добрата новина е, че след три години, когато то бъде завършено, фонтанът Donnerbrunnen ще бъде върнат на обичайното му място в още по-голям блясък и великолепие.
От 1737 г. се документирани преговорите между Виена и скулптора Доннер (но също и с Лоренцо Матиели). Георг Рафаел Доннер създава само моделите. Поръчката за каменните части е получил Йоан Себастиан Нокс, оловно-калаената сплав излива Йохан Николаус Мол през 1739 г.
При царуването на Мария Терезия голотата на героите се възприема като обидна и по инициатива на Комисия за целомъдрие през 1773 г. те е трябвало да бъдат премахнати. На скулптора Йохан Мартин Фишер е поръчано да ги разтопи, но той признава художествената им стойност и ги съхранява, вместо да ги унищожи. През 1801 г. те са били върнати на старото си място.

През 1871 г. паметникът отново е възстановяван. Басейнът е направен от гранит, подменен е единственият плот в басейна с камък. Работата е възложена на компанията Едуард Хаузер. През 1873 г. фигурите са заменени с бронзови копия. Днес оригиналите се намират сред Бароковата колекция в Мраморната зала на Österreichische Galerie Belvedere.
През 1913 г. е имало обсъждане паметникът да бъде преместен, за да се освободи място за трафик. За оставането му се застъпва Ото Вагнер.
По време на Втората световна война скулпторите са разглобени и съхранявани на безопасно място, паметникът е възстановен на 30 април 1947 година. И така се стига до наши дни – през 2019 година фонтанът отново е демонтиран, за да се направи подземен паркинг, след което да се върне отново на мястото си, където е бил поставен преди около 280 години.
Какво символизира този фонтан? В средата му е Провинция, алегорията на далновидността или доброто управление, което вероятно се отнася и за доброто водоснабдяване на Виена. Заобиколена е от четири алегорични фигури, представляващи реките в Австрийския ерцхерцог. Двете мъжки фигури са реките от Горна Австрия, двете женски – реките от Долна Австрия.
Подобна схема е доста популярна в ранния рок в Рим. Представянето на реките под формата на алегорични хора е било образец до 19-ти век.
Реките на Donnerbrunnen изглеждат като такива: Traun е млад мъж с тризъбец, който улавя риба в основата на фонтана; Enns е стар ферибот, почиващ срещу скала, като по този начин подчертава значението на река Енс като пътна линия от Алпите. Ybbs е момиче с кана; March е жена, почиваща срещу релеф, изобразяващ битка – показваща важната роля, която реката играе като естествена граница.
Когато паркингът бъде изграден и Donnerbrunnen – възстановен, туристите ще могат с лекота да се любуват на фонтана и много бързо пеша да стигнат и до многобройните други близки културни забележителности: Kärntnerstraße, Palais Lobkowitz с театралния музей, Staatsoper (Национална опера), Hofburg с многото си атракции, Dorotheerkirche и Dorotheum , Еврейския музей, Албертина и Музея на киното, Палето Pallavicini, Malteserkirche, Deutschordenskirche и Грабен с Pestsäule.
Виена Ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

„Малка нощна музика” звучи в Къщата на Моцарт

Дата: януари 11, 2019 By admin Категория: Без категория Няма коментари

„Малка нощна музика” и други произведения на традиционната музикална класика от Моцарт, Хайдн, Шуберт в изпълнение на “Ансамбълът на Моцарт – Виена” можете да слушате през студените зимни януарски вечери в Къщата на Моцарт.
Самият Волфганг Амадеус Моцарт е живял в тази къща през 1781 година от 16 март до 2 май. “Сала Террена”, където досега се провеждат концертите, се счита за най-старата концертна зала във Виена. В нея Моцарт е работил и е свирил за епископ Колоредо през 1781 г.
Залата е разположена на партерния етаж до църквата и ризницата. Тя е проектирана и боядисана през втората половина на XVIII век във венециански стил от късния Ренесанс по време на управлението на Карл Борромей граф Колоредо Валдезе (Land Cammander от 1764 – 1786).
Точно, както църквата е прекрасен пример за готическо Възраждане, така и „Сала Террена” е бароково бижу, което в момента се реставрира и обновява.

Популярната виенска фигура “Der liebe Augustin” също е изобразена тук.
Музикантите от “Ансамбълът на Моцарт – Виена” са четирима опитни солисти на Виенския камерен оркестър, които са обиколили почти всички европейски страни, Япония и Южна Америка с концертите си.

Този месец концертите започват от 10 януари и са в последните четири дни на всяка седмица.

Само в събота концертите са от 18, иначе обичайните часове са от 19 часа. Изискването е да бъдете в залата половин час по-рано. Цената на билетите в сектор А и Б е съответно 49 и 59 евро.
Мястото е Къщата на Моцарт, Сингерщрасе 7. До март 2019 г. концертите ще се провеждат в зала Colloredo, която се намира непосредствено до обичайната концертна зала “Sala Terrena”, която в момента се обновява.

Виена Ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Снимки: Vietransfers Austria и Mozart House

Защо лисици предпочитат градските паркове на Виена

Дата: януари 2, 2019 By admin Категория: Без категория Няма коментари

Защо лисиците еволюират към градските паркове и районите с ниска плътност на застрояване и не предпочитат вече горите, нито селскостопанските райони или индустриалните зони. Това е един от въпросите, който занимава учените етолози във Виена, наред с въпросите за сексуалния подбор на видовете.
Институтът за сравнителнителни изследвания на поведението е основан във Виена през 1945 г. от Ото и Лили Кинг, които са били вдъхновени от пионерската работа на Конрад Лоренц и новата дисциплина на етологията (биологичното изследване на поведението).
Днес институтът за биологични изследвания на поведението на животните носи името на Конрад Лоренц. До 2011 г. институтът е част от Австрийската академия на науките. Оттогава е поделение на Виенския университет по ветеринарна медицина, Катедра по интегративна биология и еволюция. От пролетта на 2015 г. е и дом на Австрийския орнитологичен център (AOC).
Специалистите наблюдават животни в природата, при естествени условия, както и в лаборатория. Изучават животински видове, използвайки различни методи и техники, включително молекулярно-генетични анализи. Казват, че се опитват да приложат прозренията от изследователската работа към по-доброто разбиране на поведението на собствените ни видове и към възможностите да се справим с проблемите, свързани с опазването на природата и околната среда. Интересуват ги въпросите относно близките механизми и еволюцията.
Фокус в изследователската работа са поведенческата екология и сексуалния подбор. За целта институтът разполага с добре оборудвана лаборатория за молекулярно-генетичен анализ, включваща PCR капацитет, PCR в реално време, микросателитно типизиране и многокапилярно секвениране на ДНК.
Институтът предлага на завършилите студенти, докторанти и доктори възможността за по-нататъшно обучение и участие в научни изследвания. Тук се провеждат колоквиуми, водещи учени от цял свят представят най-нови резултати от научните си изследвания.
В последния брой на Vetmed Magazin има интересна статия за работата на Института за сравнително изследване на поведението на Конрад Лоренц (KLIVV) в Wilhelminenberg. Статията описва най-важните събития в историята на Изследователския институт, която започва през 1945 г. с основаването на Биологична станция Вилхелминберг от Ото и Лили Кьониг. Статията представя и примери за някои от настоящите изследователски проекти в KLIVV.
Така например, над 1100 наблюдения на лисици са направили изследователите на дивата природа. Те са доказали, че лисиците предпочитат определени обитания като паркове, градини и пътища, които често се различават значително от тяхната естествена среда. Анализът на наблюденията показа, че в парковете и районите с ниска плътност на застрояване шансовете за среща с лисици са много по-високи, отколкото в селскостопанските райони, индустриалните зони или горите.
Конрад Лоренц е виден австрийски учен, роден е във Виена през 1903 г. в семейството на хирург-ортопед. Първоначално се записва за студент в Колумбийския университет в Ню Йорк, но още преди завършването на първата година от следването се завръща във Виена и учи медицина във Виенския университет. През цялото време се занимава с изучаване поведението на животните главно при естествени условия. Веднага след завършване на образованието си през 1928 г. постъпва на работа в Катедрата по анатомия на Виенския университет. Продължава разработките си от студентските години и аргументира становището си, че инстинктивното поведение е обусловено от вътрешни причини. Той е първият, който описва процеса на импринтинг (оставяне на белег), също така анализира връзката на детето с родителите. Обект на неговите проучвания е и агресията при поведенческите реакции на човека. Подготвя и чете лекционен курс по зоопсихология за студентите от Виенския униерситет. От 1940 г. е професор по психология в Кьонигсбергския университет. Заедно с датския зоолог Николас Тинберген се считат за създатели на основите на съвременната етология, в основата на които лежат проучванията им върху инстинктите.
Много интересни и богати са наблюденията на Конрад Лоренц върху това, как животните общуват помежду си и как се приспособяват към околната среда. Това става чрез изграждане и развитие на своеобразен език в който се включват типични движения на тялото, характерни изразителни пози и др. Той е израз на вътрешната мотивация на поведението при взаимодействието с околната среда. По време на Втората световна война К. Лоренц е насилствено мобилизиран и изпратен на Източния фронт като военен лекар на хитлеристката армия и въпреки че е нямал необходимия медицински опит на хирург, е трябвало да прави операции във военна болница в Беларус. През 1944 год. при отстъпление от германската армия Конрад Лоренц е бил взет в плен и се озовава в лагер за военнопленници в Армения. Заради недостатъчност на белтъчни храни, Лоренц започнал да яде скорпиони — те имат отрова само опашката, а коремът може да се яде и без специална обработка. В лагера той започва да пише книга за «Обратната страна на огледалото: опит за естествената история на човешкото познание». В окончателния вариант на тази книга излезе от печат през 1973 година.
Завръща се през 1948 г. и продължава научната работа в родния си Алтенберг, близо до Виена, в родовото имение, финансиран главно от приятели. Около него обаче веднага се образува творческа група от учени и ентусиазирани студенти, които споделят неговите идеи и участват в разработките му. След няколко години по негова идея основават Института по физиология “Макс Планк”. Лоренц се съсредоточава върху изучаване поведението на водоплаващите птици.
През 1963 година излезе книгата «Така нареченото зло: за природата на агресията», която донесе на Лоренц световна известност. В тази книга ученият разказва за вътрешновидовата агресия и нейната роля в изграждането на по-висши форми на поведение.
Малко по-късно излиза книгата на Конрад Лоренц „Осемте гряха на съвременното човечество”, за които той смята пренаселеността, заграбването на жизненото пространство и др.
През 1973 г. Конрад Лоренц получава най-голямото признание за научната си дейност, Нобелова награда за физиология или медицина, която споделя с Николас Тинберген и Карл фон Фриш. Наградата им е присъдена за откритията им относно проявите на индивидуални и обществени модели на поведение. Също така Лоренц е член на лондонското Кралско дружество и на Американската национална Академия на науките.
Интересен факт, разпространен от световните информационни агенции е, че Австрийският университет е поискал посмъртно да бъде отнета Нобеловата награда на Конрад Лоренц, заради нацистките му възгледи.
Австрийският учен, работил в областта на зоологията, зоопсихологията, етологията и орнитологията, винаги е подчертавал своята подкрепа за националсоциализма, припомнят от учебното заведение.
След смъртта на Лоренц през 1989 г. неговата къща в Алтенберг на брега на Дунава остава място, където се развиват научни идеи. Кръгът от учени, събиращи се тук, учредяват във Виена “Лоренц-семинар” или “Алтенбергски кръжец”, чиято дейност е широко известна в чужбина. Именно учените от този кръжец, проф. Р. Ридл и проф. Х. Оерсер, стават инициатори за изграждане на новия Институт по еволюционни и познавателни изследвания “Конрад Лоренц” и негови ръководители.
Снимки:
Konrad-Lorenz-Institut für Vergleichende Verhaltensforschung
TVkultura.ru

Виена Ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”