+

Карлскирхе и колоната на чумата

Ако обичате да слушате интересни истории и да се наслаждавате на сгради във всякакви архитектурни стилове, то определено Виена е вашият град. Продължаваме виртуалната си обиколка из него с кратък разказ за Карлскирхе и колоната на чумата.

images/Kolona.jpg

Колоната на чумата

През 1679 година чумата влиза във Виена и решава да поостане. Разразилата се епидмия омаломощава града. Император Леополд I го напуска, за да се спаси от опасността. Ужас, лудост, безредие, глад и мъка шестват по улиците. В опит да се ограничи разнасянето на заразата за първи път се взимат санитарни мерки, труповете се изнасят извън града и се изгарят, направени са лечебници, които да поемат болните.

Когато епидемията затихва (смята се, че загиналите са около 75 000), Леополд I се връща във Виена и построява колона в знак на почит и благодарност към бога.

Първоначално колоната на чумата е направена от дърво от Йохан Фюрвирт. На нея е изобразена светата троица заедно с девет ангела.

images/Karlskirche_1.jpgimages/Kolona_2.jpg

През 1683 година Матиас Раухмилер прави проект за мраморната чумна колона, но умира преди да може да я завърши. Нещо, с което се заема Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах – той проектира наново и създава склуптурите в основата на колоната. Своя принос дават и Тобиас Кракер и Йохан Бендел. Последният, който работи по проекта е Пол Щрудел. Той препроектира отново почти всичко и създава колоната на чумата в днешния й вид.

Въпреки че по нея работят твърде много хора и то с различни виждания за скулптурата и архитектурата, колоната има хомогенен вид и е истинско бижу на бароковото изкуство във Виена. Тя е символ на вярата, която надвива чумата.

images/Karlskirche.jpg

Историята на Карлскирхе

Великолепната колона не успяла да задържи задълго чумата далеч от Виена. През 1713 година избухнала нова епидемия. Безсилен да се бори с нея по друг начин, император Карл VI дал обет, че ако чумата си отиде от града, той ще построи църква и ще я нарече „Свети Карл Боромео“. Свети Карл бил италиански епископ, живял през XVI век, който се борел с чумата и търсел лек за страданията на болните.

 Когато заразата се навилняла и напуснала града, императорът пристъпил към изпълнение на обета си. През 1716 година Йохан Бенрхард Фишер фон Ерлах (този, който направил основните скулптури от колоната на чумата) поставил основните на Карлскирхе. По-голямата част от парите за строежа са събрани от евреите, които по това време плащали данък, задето живеели във Виена. В учебниците по история ще го срещнете като еврейска привилегия за пребиваване. През 1723 година Фишер фон Ерлах умира и църквата е довършена от неговия син.

Сградата на църквата „Свети Карл“ е меко казано впечатляваща. В нея са комбинирани архитектурни елементи от различни епохи и от много други църкви – шедьоври на архитектурата. Особено впечатляващи са зеленият купол – изкачвате се до него и пред очите ви се разкрива чудна гледка към цяла Виена; и двете колони, напомнящи Траяновата колона в Рим, на които са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.

 Интериорът на Карлскирхе не е толкова еклектичен – разкошни барокови фрески и скулптури карат посетителите да затаят дъх. Някога в тази църква служел като свещеник Антонио Вивалди и тук написал „Четирите годишни времена“. Днес „Св. Карл“ е превърната в музей. Много често в нея се изнасят и концерти. Класическата музика, светлината, която влиза през прозорците на купола, божествената красота на мястото ще ви очарова.

Вижте програмата на концертите в Карлскирхе и си подарете час – два неземно блаженство. 

автор: Иванка Могилска

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Повече...

+

Разходка из австрийския парламент

images/Austria_parlament_1.jpg

 

Вече вероятно сте забелязали, че почти всяко кътче от Виена крие своя история, а големите и по-малки сгради са строени с мисъл за бъдещето. Днес най-невероятни места са паметници на културата и/или туристически обекти, които се радват на завиден интерес от страна на гостите на града. Това важи с пълна сила и за австрийския парламент. Можете да го разгледате дори, докато вътре текат заседания.

Какво ще разглеждате на сградата на парламента? Повярвайте, има какво. Ние ще ви разкажем малка част от историята й, вие сами ще поискате да я посетите.

 

 images/Austria_parlament_3.jpg

Сградата на парламента е част от плана на императора за разширяване на града. Построена е на „Рингщрасе“, на 13 500 кв. метра площ. На тях са разположени заседателни зали, стаите на различните комисии, лобита, библиотеки, трапезария, кафенета, спортни зали.

 Проектът е на датския архитект Теофил Хансен. Негово дело е не само сградата, но и нейната украса – вътрешна и външна, проектите за обзавеждането, статуите, картините, осветителните тела. Целият му труд е базиран на архитектурата на антична Гърция – мястото, на което се ражда демокрацията.

Рампите са декорирани със статуи на гръцки и римски мислители, политици, пълководци. Огромни коринтски колони придържат покрива. В най-високата точка на сградата е поставена статуята на император Франц Йосиф, който дава на поданиците си конституцията.

 

 images/Austria_parlament_7.jpg

Строежът започва през 1874 и завършва през 1883 година. Теофил Хансен става „фон“ – император Франц Йосиф му дава титлата барон в знак на благодарност за добре свършената работа.

 

images/Austria_parlament_6.jpg

 Емблематичен за сградата на парламента е фонтанът на Атина Палада, разположен пред парламента. Проектът за него е на Теофил фон Хансен. Реализацията е на Карл Кундман. Той и екипът му работят по фонтана и скуптурната група от 1893 до 1902 година.

Мраморната статуя на Атина – богинята мъдростта, войната и мира – е 5,5 метра. В ръката й стои богинята на победата – Нике, чиято скулптура се появява още веднъж в сградата. В краката на Атина са разположени четири статуи – алегорични изображения на реките Дунав, Ин, Елба и Вълтава.

 

 images/Austria_parlament_5.jpg

По време на Втората световна война сградата е разрушена почти наполовина от бомбардировките и реконструкцията й продължава до 1956 година.

 

 images/Austria_parlament_2.jpg

Какво не можем да ви разкажем, а трябва да се види? Интериорът на парламента, пищната украса на залите, игрите на светлината, произведенията на изкуството – човек изпитва възхищение и почит към всичко, което го заобикаля в сградата – с такъв вкус и размах е сътворено.

Информирайте се за различните видове организирани обиколки на парламента, дните и часовете, в които сградата е отворена за посещение, цените на билетите. След като видите сградата ще имате по-ясна представа за духа и ценностите на Австрия.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

 автор: Иванка Могилска

 Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Повече...
+

Хотел „Пале Кобург“ или да отседнеш в дворец във Виена

Вярно, че разкошните, луксозни хотели не са рядкост и предлагат фантастични удобства и преживявания, но отсядането в дворец крие съвсем друго очарование. Особено ако това е дворец, по чийто коридори се е разхождала Мария–Антоанета и е прохождал бъдещият княз на България – Фердинанд.

Днес ще ви разкажем за „Пале Кобург“ – дворецът, който виенчани превърнаха в хотел.

 images/Palais_Coburg_2.jpg

 

Как е създаден дворецът на аспержите

През XIII век, владетели от рода Бабенбергер построяват крепост. През XVI век виенчани използват останките от нея, за да издигнат съоръжения, с които да защитят града от първата обсада на турците. След като опасността преминала те свързали отделните защитни съоръжения със стени и ги оградили с ров, пълен с вода. Тези мерки спасили града от втората обсада на турците, в края на XVII век.

В началото на XIV век богатият унгарски аристократ – граф Франц Кохари придобива сградата, изградена на основата на старата крепост. През 1816 година княз Фердинанд фон Саксен Кобург и Гота сключва брак с дъщерята на графа и след смъртта й става собственик на имота.

Плановете за построяването на двореца са дело на не особено известния по това време във Виена архитект – Карл Шлепс. Проектите му се базират на неразрушените укрепления и придават уникален вид на сградата. Характерни за нея са свободностоящите колони, които оформят фасадата и които виенчани шеговито наричат аспержи. И до днес се намират чешити, за които изящната, величествена сграда е „дворецът на аспержите“.

Шлепс умира внезапно и дворецът построява всъщност Адолф Коромпай.

Строежът бил вече завършен, когато имепратор Франц Йосиф наредил укрепленията да бъдат разрушени, за да се осигури място за построяване на нови жилища. Градът се разраствал. През 1857 година започнало строителството на „Рингщрасе“.

images/Palais_Coburg.jpg

 

Животът в двореца

След втория си развод Йохан Щраус – син е гледан с неодобрение от виенската общественост и намира подслон и утеха в „Пале Кобург“. През 1851 година в двореца е премиерата на две от неговите творби. Той се радва на подкрепата на Саксен Кобург и Гота и много от произведенията му са посветени на членове на фамилията.

През 1852 година вторият син на принц Фердинанд и неговата съпруга, дъщерята на френския крал, принцеса Клементина Орлеанска, се преместват да живеят в двореца. Тук се ражда и израства и синът им Фердинанд, който по-късно ще стане княз, а след това и цар на България.

Част от апартаментите в огромната сграда са дадени под наем.

images/Palais_Coburg_1.jpg

 

Как „Пале Кобург“ се превръща в хотел

Сградата на двореца е засегната от бомбардировките в края на Втората световна война. В частите, годни за обитаване, са разквартирувани руски войници.

През 1955 година два етажа от нея са наети за офиси от австрийските федерални железници.

Принцеса Сара Аурелия е последната собственичка на двореца от фамилията Кобург. Тя го продава на търговец на недвижими имоти, който извършва доста спекулации с него. Сградата, произведенията на изкуството, събрани в нея, мебелировката – всичко лека-полека запада и се руши.

През 1992 година две австрийски банки купуват сградата, а пет години по-късно тя става собственост на специално основаната фондация „Пюрингер“, която с помощта на Националната служба за паметници на културата на Австрия започва нейната реставрация.

И така през 2003 година хотел „Пале Кобург“ отваря врати.

images/Palais_Coburg_3.jpg

 

Какво ви очаква, ако решите да отседнете в него

34 апартамента, спа център, 2 ресторанта, 2 звезди Мишелин, 13 зали за събития, градина, 6 винени изби, съхранили една от най-големите колекции с вина в Австрия. Хотелът е място, на което ще се отнасят с вас като с царска особа и ще се стараят да отгатват желанията ви.

 Интериорът е разкошен, запазил елегантността на отминалите дни. Атмосферата е подходяща както за романтични двойки, така и за важни работни срещи и бизнес форуми – в това отношение дворецът е запазил духа си.

Много хора идват, за да отпразнуват сватбения си ден в „Пале Кобург“, за да отбележат годишнината си или рождения ден на детето си.

Йога на тревата, дворцова градина и кафене, в което можете да прекарате спокойни часове, независимо дали сте гости на хотела или не, винени турове – това е не просто кътче от Виена, в което ще се забавлявате, това е начин да опознаете и да се насладите напълно на духа на този специален град.

Разгледайте и научете повече за хотел „Пале Кобург“. А когато сте във Виена, обадете ни се, ако имате нужда от летищен трансфер и транспорт в града и извън него.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

автор: Иванка Могилска

Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

 

 

Повече...