Виена

Виенският валс на танцуващите жребци

Конят Липицан е една от най-старите породи в Европа. Породата води своето начало от 1580 г., когато ерцхерцог Чарлз от Австро-Унгарската империя създава конезавод в Липица близо до Адриатическо море в съвременна Словения. Ерцхерцогът силно желаел да създаде кон, който да е подходящ не само за война, но и за теглене на файтони и представяне в стила на класическата езда. През Ренесанса ездата е издигната до форма на изкуство и се превръща в необходима част от обучението на всеки благородник. По онова време е широко признато, че испанските коне са най-подходящи за класическа езда. Използвайки испански коне и местните породи, Австро-Унгарската империя непрекъснато развива породата Липицан през 17-ти и 18-ти век. По време на управлението на Леополд I са установени стандартите на породата. Най-известната характеристика на Липицана е неговото емблематично бяло палто, което е избрано, защото се смята, че най-добре представя императорския дом. Друга добре позната особеност на Липицана е римският му нос; това е мястото, където профилът на главата е леко изпъкнал. Резултатът от тази селекция е кон, който е не само красив на вид, но и силен и атлетичен.

Испанското училище по езда (на немски: Spanische Hofreitschule), чиито представления в Хофбург са туристическа атракция е австрийската институция, посветена на запазването на класическата дресировка и обучението на липицански коне, базирана във Виена, Австрия. Водещите коне и ездачи на училището също периодично правят турнета и концерти по целия свят. Това е една от “Голямата четворка”, най-престижните класически академии по езда в света, наред с Cadre Noir, Португалското училище по конно изкуство и Кралското андалуско училище. Испанското училище по езда се намира между Michaelerplatz и Josefsplatz вътре в Хофбург в централна Виена.

 

От 1920 г. конезаводът, намиращ се в село Пибер в Западна Щирия, е вторият дом на прочутите Липицани. Като единствен конезавод в Австрия, ролята на Пибер е да отглежда жребци Липицани, които по-късно ще демонстрират уменията си в световноизвестната Испанска школа по езда във Виена. Конезаводът Пибер и замъкът Пибер се посещават заедно като туристически атракции. Посетителите могат да гледат тренировки на конете, да посетят конюшните и да участват в специални програми за деца. Има и културни и музикални събития в двора на замъка, който има отлична акустика. Предлагат се разходки с карета, а бароковите сгради на земята са на разположение за концерти, фестивали и сватби.

 

Хелденберг в Долна Австрия е третият дом на Испанското училище по езда. От една страна жребците се обучават и непрекъснато се упражняват на това място. От друга страна, те прекарват тук добре заслужената си лятна ваканция, както и две до три допълнителни шестседмични почивки, наслаждавайки се на чистия селски въздух , свобода на движение в тиха, естествена среда. Освен това в Хелденберг трети страни получават възможността да подобрят своите ездачески умения чрез различни курсове. 81 бокса за коне в тренировъчния център Хелденберг са напълно заети само през летните месеци. В последствие опитът в гимназията се предава на международни ездачи от високо ниво в различни семинари по дресировка. Те включват теоретични курсове, клиники за за лекуване на коне, доведени от любители на ездата, семинари за професионални ездачи и съдии по дресировка, както и класове с участието на международни експерти и курсове за напреднало обучение на коняри.

 

Обучението на жребците започва на около четиригодишна възраст. Младите коне се придвижват от конезавода Липицан Пибер в тренировъчния център Хелденберг, където правят първите си стъпки под седлото. Основната цел на това обучение не се различава фундаментално от всяко друго обучение на коне и може да бъде очертано с целите за гъвкавост, послушание, и спокойствие. Задачата на класическото конно майсторство е да изучава естествената предразположеност към движение на коня и да го приучи чрез системно обучение да бъде възможно най-елегантен. В процеса на обучението хората и конете са на нивото на очите през цялото време и конят определя кога е готов да научи следващия урок. Резултатът от този подход е несравнима хармония между ездач и жребец, каквато се постига само днес в Испанското училище по езда във Виена. Конете Липицани са особено подходящи за тази задача: те са изпълнителни, силни и особено приспособими за класическа езда и имат изключително добра памет – всички качества, които ездачът трябва да знае и използва за общата работа.

 

В гимназията ездачът довежда коня си до съвършенство. Това, което следва, зависи от конкретната пригодност, талант, сила и чувствителност на съответния жребец и това, което той предлага. Жребецът научава пиаф, пасаж, пируети в галоп и преминавания на галоп от скок в скок. Отнема средно шест години, докато един жребец може да бъде използван в училищния кадрил и по този начин да завърши образованието си за жребец от балета на Липицаните.

 

Световноизвестните представления на Липицаните – Балетът на белите жребци – се провеждат в бароковата зала на Зимно училище по езда на двореца Хофбург, построено от Чарлз VI. през 1729 до 1735 г. – най-красивата зала за езда в света. Тези изпълнения са резултат от години на обучение на ездачите и техните Липицани. От младите, буйни жребци до напълно обучените училищни жребци, те очароват публиката с представянето си. Тази атмосфера и придружаващата я класическа виенска музика правят чудесното представяне на ездача и техните Липицани още по-приятно. Елате и му се насладете!

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...
+

Виенският трамвай – червеният символ на развитие и просперитет

Зелени в София и червени във Виена и Истамбул, трамваите винаги са били символ на развитие и просперитет за един град. Това усещане е меродавно и днес, когато градските транспортни алтернативи са в изобилие. Прекалено модерен и плашещ в миналото и малко „ретро” и „демоде” днес, трамваят си остава като че ли постоянна величина в динамично променящия се градски транспортен свят. Един от най-бързо изплуващите образи, когато стане дума за трамвай, е червената непреходна емблема на австрийската столица – виенският трамвай.  

 

Освен жизненоважните си функции, свързани с обществения живот в градска среда, той придава завършен вид и пълнота на прекрасната виенска действителност. Виенският трамвай е в експлоатация от 1865г. след завършването и откриването на първия двукилометров маршрут, за да достигне своя максимален обхват през 1942г. от 300 км. Днес той е неизменен символ и атракция на австрийската столица със своите 1071 станции и дължина на мрежата от 180 км. Преминали през конска и парна тяга, от 1897г. трамваите се захранват с електричество, а днес „Wiener Linien” притежава 525 трамвая, включващ 215 единични и 189 ремаркета.

 

Най-ранният трамвай в мрежата на Виена е така наречената конска кола. През 1883г. отваря първата линейна трамвайна линия, а през 1887г. линията е удължена до Мюдлинг. От този период се използват и трамваи с парни локомотиви, които с концесията от 1899г. за изграждане на лека железопътна линия със стандартен габарит, постепенно отстъпват мястото си на трамваи, които се експлоатират с електричество. От 1897г. по виенските линии за първи път работи електрически трамвай, а през 1903г. е изваден от експлоатация и последният парен трамвай. През 1907г. са въведени стандартни обозначения на линиите и маркировка, използващи цифри и букви, които са валидни и до днес.

 

Разбира се трамвайният транспорт не се развива само във възходяща посока. От символ на просперитет и иновационна технология в началото, през 30-те години на миналия век трамваите започват да се считат за остаряло и неудобно транспортно средство. Започва повсеместното му лимитиране и закриване в големите развити градове и само избухването на Втората световна война забавя тази налагаща се тенденция. В Париж той е закрит през 1937г., в Лондон през 1952г., в това време започва закриването му и в Москва и други европейски и световни центрове.

 

 Едно друго, бързо налагащо се със своята безкомпромисна ефективност, транспортно средство се стреми всячески да избута старият верен трамвай в музея на историята – метрото, което след Втората световна война се разпространява с шеметна скорост по света. След 1990г. напук на всичко славата на стария трамвай започва своя Ренесанс. Отново са открити трамваите в Париж, Лондон и много други градове в Европа и Америка.

 

   Къде като атракция, къде като историческа забележителност, а в повечето случаи и като неизбежна градска транспортна алтернатива, трамваят показва своята непреходност и успешно защитава обстоятелството, че представлява неизменна част от градската транспортна кръвоносна система, което му позволява достойно да изживее своето Възраждане и продължава да бъде перлата в огърлицата от улици и булеварди на най-красивите световни градове без да се натрапва излишно. Много популярно и изключително романтично изживяване е разходката из Виена с ретро трамвай. Елате и се потопете в миналото на имперската столица!

                                       

 

 

Виена ви очаква, а ние сме на ваше     разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94  1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...

ШЬОНБРУН

Дворецът Шьонбрун е лятна резиденция на Хабсбургите, построен през 1696 – 1713г. на мястото на бивша ловна хижа. Разполага с 1440 стаи, като в една от залите е свирил Моцарт. Дворецът разполага с разкошен парк, направен по френски образец и включващ дворцов театър, къщата на палмите, къщата на пеперудите и най-старата зоологическа градина в света.
Историята на Шьонбрун и неговите предшестващи сгради датира от Средновековието. През 1569 г. имотът влиза във владение на Хабсбургите чрез Максимилиан II, към който съгласно договора за покупка принадлежат къща, мелница, конюшня, както и градина за удоволствия и овощна градина. Това полага основополагащия камък за представителна резиденция, към която има градина и зоопарк. Резиденцията се използва за лов и легендата разказва, че императорът е открил красивия извор по време на един от своите ловни излети, което впоследствие дава на имота името Шьонбрун.

В края на 17-ти век императорът поръчва да се направят планове за изграждането на голям ловен замък. Според първия проект, който му е  представен, замъкът  трябва да се намира на хълма, там, където днес се намира Глориет. Тъй като проектът е  много скъп,  решено е сградата да се построи в подножието на хълма, в близост до Виенската река. Войните и свързаните с тях финансови разходи през следващите десетилетия довеждат до това, че сградите се довършват бавно и се ползват предимно като резиденция на овдовелите императрици. Всичко това се променя след като Шьонбрун е подарен от император Карл VI на дъщеря му Мария-Терезия и особено след като тя става императрица. Шьонбрун е дело на живота на Мария-Терезия. Това, което сега виждаме като цялостно произведение на изкуството от епохата рококо, сигурно е изглеждало като вечна строителна площадка за съвременниците, защото Мария-Терезия в продължение на десетилетия  преустройва и добавя галерии, тераси, стълби, менажерия, фонтани и т.н. На хълма, където първоначално се е предвиждало да бъде построен замъка, е била построена тераса с прекрасен изглед към Виена и бална зала, наречена Глориет. В края на нейния живот Шьонбрун се е превръща в паметник на „великата императрица“.

Първите работи по преустройството на Шьонбрун започват през зимата на 1742 г. и накрая завършват с мащабен проект за обновяване, който до голяма степен придава на двореца днешния му вид. Характерно за Мария-Терезия е, че тя поставя полезността като основен приоритет. Мария-Терезия, за разлика от повечето принцеси по нейно време, се омъжва по любов и семейният й живот се характеризира с хармония и всеотдайност към децата. Тя ражда 16 деца, 11 от които достигат зряла възраст. Тъй като бързо нарастващото семейство страда от постоянна липса на място, по-големите стаи са били разделени. Някои съвременници на Мария Терезия възприемат получената фрагментираност на стаите като основен недостатък, смятайки, че те не съответстват на императорското семейство, но днес това често се тълкува като свидетелство за стремежа към домашен уют на „императрицата-майка“.В Глориет има разкошно кафене, където можете да се насладите на прекрасната Виена, а в краката Ви ще е разположен един от най-хубавите дворцови паркове в Европа.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...

Една дворцова разходка в един от трите емблематични дворци на Виена – Белведере

Два пъти османските завоеватели обсаждат Виена без успех, като по този начин тяхната инвазия към Западна Европа е спряна. Тези военни кампании обаче имат и положителен ефект, защото представляват широк културен обмен между Изтока и Запада. Един от най-изтъкнатите военачалници и борци срещу османските турци е принц Евгени (Ойген) Савойски, в чиято чест е построен дворецът Белведере, забележителност, която е задължителна за всяко посещение на Виена. Построен от Ойген Савойски, той бързо се превръща в едно от най – интересните културни средища, отчасти и заради колоритната фигура на Принца. Принадлежащ към висшата италианска аристокрация и израснал в двора на френския крал, той достига най-високи военни постове в Австрия и живее доста необичаен живот, като той е не само военачалник, а живо  се  интересува от изкуствата, науките и книгите.

На 23 юли 1683 г. 19 -годишният принц Ойген Савойски се маскира като момиче – което за него не е било трудно с височината му от един и половина метра – и се качва в карета под прикритието на тъмнината, за да избяга тайно във Виена. Животът в двора на Луи XIV  му е омръзнал; Той не иска  да стане духовник, както семейния съвет възнамерява, а Кралят Слънце категорично  отказва да разгледа молбата му да се присъедини към френската армия, за което по- късно дълбоко ще съжалява, когато принц Ойген като фелдмаршал на австрийската армия побеждава френските войски край Торино през 1706 година и с това се слага край на влиянието на Луи XIV в Италия.

Когато Ойген пристига във Виена, тя е обсадена от турската армия от седмици. За по -малко от два месеца той се доказва като талантлив военачалник и така е положен  основополагащият камък на легендата за Савойския принц. Една от легендарните победи на бойното поле на принца е победата над войските на Османската империя край Белград през 1697 година, с което се спира окончателно експанзията на Османската империя в Западна Европа.

За неговите заслуги Ойген е възнаграден по царски – когато умира през 1736 година,имотът му се състои от скъпи замъци, земи, парични и банкови активи, както и колекции от произведения на изкуството и зоопарк с животни от цял ​​свят на фантастичната за времето стойност от 1,8 милиона златни гулдена. Освен зимния дворец в центъра на  Виена, принц Ойген е решил да си построи дворец с градини пред портите на града. Дворецът е построен през 1714-16 г., а след смъртта на принца е бил закупен от императорското семейство. До 1918  горната част на Белведере е обитавана от членове на императорското семейство, а след 1903г. в долната част са излагани картини.

Художествената колекция на Белведере, която се разраства с течение на времето, предоставя преглед на развитието на австрийското изкуство от Средновековието през барока до 21 -ви век. Един от акцентите представляват австрийските художници от Fin de Siècle и Art Nouveau. Сърцето на колекцията „Изкуството около 1900 г.“, представена в Горния Белведере, е най -голямата в света колекция от картини на Густав Климт. Акценти са неговите златни картини “Целувката” (1908/09) и “Джудит” (1901), както и шедьоври на Егон Шиле и Оскар Кокошка. Изтъкнати произведения на френския импресионизъм, както и най -важната колекция от епохата на виенски бидермайер също принадлежат към колекцията.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...

Зеегроте – най-голямото подземно езеро в Европа, което се намира край Виена

                     

Зеегроте –най-голямото подземно езеро в Европа – се намира само на 17 км от Виена и е една от най-интересните забележителности в Австрия, много популярна дестинация сред посетители от всички възрасти повече от 80 години. Представлява пещерна система, разположена под бивша гипсова мина. До 1912 г. там се е помещавала мина за добив на гипс, но сред взрив в един от тунелите и нахлуването на 20 млн литра вода, се образува езерото.

Дълги години след взрива мината остава затворена и става туристическа атракция след 1930 г. Оттогава е такава, с изключение на Втората световна война, когато е недостъпна за туристи, защото се използва за производство на реактивни изтребители Heinkel He 162A в нацистка Германия, където са работили всекидневно 2000 души.

Езерото е на 60 метра под земята, водната повърхност е 6200 м² и се използват помпи за поддържане на нивото на водата.

Обиколката трае около 40 мин, като всяка група влиза в Зеегроте с екскурзовод. Има два етажа – горен и долен. На горното ниво посетителите могат да се потопят в миньорския живот на XVIII в, да наблюдават галериите, в които са работели миньорите, главния тунел, помещенията за хранене, параклиса в който са се молели и конюшните, където са живеели конете, които са теглили каруците с гипс. Конете прекарвали целия си живот под земята и ослепявали дълго преди да умрат.

Разходката с лодка в езерото разкрива пред туристите красиви водни галерии, величествени каменни стени, кристално чисти води – едно пътуване, което наистина си заслужава!

Обиколката може да завърши с красивия замък Лихтенщайн, който е сред най-добрите образци на романската архитектура в Австрия.

 

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...

Баден – новата перла на Юнеско

Известността на Баден датира от епохата на римляните, които са ценели оздравяващото влияние на местните минерални извори. При император Клавдий – около 50-тата година от н.е. те са създали селище на това място и са го нарекли Aquae Cetiae или Thermae Pannonicae.  При археологически разкопки се намират останки от римско време, които показват, че тук е имало Спа-център и военна болница за легионите от източната провинция Панония. В началото на Средновековието Aquae става Padun (= Baden), което е просто делатинизация.  Има сведения, че славяните са нарекли мястото Wodize.Селището процъфтява през Средновековието и през 1480 година то получава правата на град. Многократно разрушаван от турците и унгарците през 16 и 17 век, всеки път Баден се възстановява и отново процъфтява.

В началото на 19 век Баден се развива като  “Императорска лятна резиденция”, след като император Франц I и неговият двор започват да прекарват всяко лято тук. И заедно с императора тук идват дворяните, художниците, поетите и композиторите. По време на музикалните вечери, провеждани в двора, обичащият музиката император също свирил в струнните квартети – но само като втора цигулка. Моцарт посещава редовно Баден, тъй като жена му идва редовно тук на минерални бани. Тук той създава едно от най-известните си произведения и то е изпълнено за първи път в градската църква. През 1828 година Франц Шуберт е тук и за една нощ създава една от прочутите си органови фуги.  Кралете на валса Йохан Щраус Баща и Йозеф Ланер музицират и забавляват публиката.

Баден заема особено място в живота на Лудвиг ван Бетховен. В града, където император Франц и семейството му търсят лятната прохлада, благородниците и висшата буржоазия също са тук, включително покровителите на великия композитор. В къщата на улица „Ратхаузгасе“ 10 той прекарва много седмици през летата на 1821, 1822 и 1823 години, тук той написва голяма част от 9-тата си симфония. Сега тук се помещава музей на композитора.

Сградите, построени след големия пожар, който изпепелява голяма част от града и до сега доминират облика на центъра на Баден. Не случайно Баден се нарича „Бидермайер град“, по името на стила в изкуството, доминирал в средата на 19 век. Този период на строителство оформя града и сегашната му красота. Почти 180 сгради в Баден са защитени обекти – включително градски къщи, вили и църкви – което говори за това какво архитектурно съкровище се помещава тук. Ето защо една разходка из центъра на града около известната „Чумна колона“ е преживяване. По-късно биват построени знаковите сгради на спа-центровете (които сега са съответно казино и художествена галерия), театъра и летния театър. В началото на 20 век в Баден си построяват вили светилата на културния елит и той остава център на светския живот.

За любителите на розите Баден представлява особено интерес. Тук се намира най-големият розариум в Австрия, с над 30.000 рози от над 900 сорта. Нещо, с което тук са особено горди – вече над десет години тукашните градинари работят без химикали! Седмиците на розата предлагат много възможности за приятно прекарване. Има романтични предложения: специални разходки с аромат на роза, придружени от музика и балетни изпълнения. Разходките се наричат “В магията на градините” и “Музикална ароматна разходка”.

Днес Баден, който се намира само на 26 километра от Виена, е притегателен център на туризма и е по-красив от всякога. През 2021 г. той беше определен за част от световното наследство на Юнеско, в списъка на „Великите Спа Градове на Европа“, заедно с градовете Спа (Белгия), Карлови Вари, Марианске Лазне и Франтишкови Лазне (Чехия), Виши (Франция), Бад Емс, Баден-Баден и Бад Кисинген (Германия), Монтекатини Терме (Италия) и Бат (Великобритания).

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова

Повече...
+

Музеите във Виена, които не бива да пропускате

Не са малко музеите във Виена, където можете да се насладите на изкуството в различните му проявления. Може би никога няма да успеете да обиколите всички места, но е сигурно, че винаги има къде да отидете и да заредите сетивата си с нещо ново и достатъчно вълнуващо.

(още…)

Повече...
+

Братислава и Виена – между две европейски столици

И днес градът Братислава е единствената национална столица, която граничи с две независими държави – Австрия и Унгария.

(още…)

Повече...
+

Биреният фест на Ottakringer ви очаква

Още няколко дни остават до финала на Биреният фест, който пивоварната Ottakringer организира и това лято.Фестивалът започна на 1 юли и ще приключи на 3 септември.

(още…)

Повече...
+

Баден е включен в списъка на ЮНЕСКО

Град Баден е включен в списъка на ЮНЕСКО за градовете-паметници на  световното културно и природно наследство.

(още…)

Повече...
+

Топ пет звездни хотели във Виена

Какво е важно за незабравимия ви престой в най-добрия град за живеене – Виена? Най-добрият хотел! На какви условия трябва да отговаря той – близост до исторически и културни забележителности и до търговски обекти, висока категория кухня, напитки, спа, уелнес услуги и фитнес, луксозна обстановка. Ето и нашите предложения за такива хотели.

(още…)

Повече...

Птичи рай и бели магарета в Neusiedler See

Искаме да обърнем вниманието към разположения в края на Алпите и западния край на Панонската низина Национален парк Нойзидлер Зее-Сеевинкел, който обхваща район с богато биологично разнообразие. За хиляди и хиляди мигриращи птици тук е важна спирка между тяхното зимно местообитание и размножителната им среда.

(още…)

Повече...
+

Сладоледената традиция на Виена

Във Виена традицията да се яде сладолед е дългогодишна. Да се посещава сладоледен салон е любим момент за виенчани, а за някои – редовен ритуал.

(още…)

Повече...
+

Водопадите Мира и тяхната природна сила

На около 300 м северно от село Muggendorf в едноименната община в провинция Долна Австрия се намират водопадите Мира – красиво място за излет, отмора и релакс.

(още…)

Повече...
+

Карлсплац с павилионите на Ото Вагнер – модерните оси на Виена

Карлсплац е един от градските площади на Виена – на границата на първия и четвъртия квартал на австрийската столица. Той също така е един от най-посещаваните и най-добре свързани транспортни центрове в града.

(още…)

Повече...
+

Един по-различен Великден за Виена

Пандемията заключва Великден през 2021 г. Виена, Бургенланд и Долна Австрия остават затворени точно по време на католическия Великден от 1 до 6 април. Какво още реши правителството.

(още…)

Повече...
+

Кой е по-истинският Захер

Оказва се, че лесно можете да си доставите любимата торта Захер и по време на пандемия. Традиционните производители не са спирали да я предлагат в опаковки и да я изпращат до посочените адреси. Защо е толкова популярна тази торта?

(още…)

Повече...
+

Великденските зайци на Виена

Когато по всички витрини и сергии на Виена се появят зайци и яйца във всевъзможни форми, размери и цветове – значи Великден наближава и е време за пазар.

(още…)

Повече...
+

Това ли е боклука, Сиси?!

Kohlmarkt 14, 1010 Wien. Защо тук се спират толкова минувачи? И защо снимат с телефоните си? Зад витрината на известно виенско заведение сладкари показват своите умения.

(още…)

Повече...
+

Над 3000 ученици имат валдорфските училища в Австрия

През 1927 г. във Виена e основано първото валдорфско училище. То обаче просъществува само десетилетие. През 1938 е забранено от националсоциалистите, за да бъде възродено след години.

(още…)

Повече...
+

Паметниците на Моцарт във Виена

На всеки площад, в парк и дори на почти всеки ъгъл във Виена има статуя или скулптура, издигната в памет на известен император, пълководец, политик, композитор или друг жител на града.

Най-много са скулптурите, посветени на великия композитор на всички времена – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791 г.) (още…)

Повече...
+

Коледа във Виена не е отменена

Поради мерките, предприети от австрийското правителство, традиционните коледни пазари, които всяка година се отваряха още в средата на ноември и привличаха толкова много хора в централните части на Виена, не се провеждат тази година. Освен за коледните пазари, има забрана за много културни събития, а за традиционните балове вече никой не смее да мечтае.
Разбира се, Коледа във Виена не е отменена.

(още…)

Повече...
+

Тоалетните като част от арт средата на Виена

Сигурно сте наблюдавали на различни места в цивилизовани градове арт решения на обществените WC. Отдавна тези места са част от градската култура и говорят за нивото на цивилизацията.

(още…)

Повече...
+

Във Weltmuseum Wien има етнографски предмети на ацтеките

Weltmuseum Wien (бившият Етнологичен музей) във Виена е най-големият антропологичен музей в Австрия и един от водещите етнографски музеи в света.

(още…)

Повече...
+

Коледни и новогодишни концерти във Виена

Музикална Виена става още по-привлекателна и загадъчна през декември. Тогава предколедното и новогодишното настроение придават особено очарование и на музикалните изяви. И няма как да е иначе – все пак става въпрос за концертната столица на класическата музика!

(още…)

Повече...
+

Тайните пътеки на Виенските Алпи

Във Виенските Алпи има стотици дестинации за екскурзии. Особено по време на пандемия това може да бъде вашето място за възстановяване и поддържане на формата.

(още…)

Повече...
+

Гробище за домашни любимци във Виена

Рано или късно настъпва моментът, в който трябва да се разделим с домашния любимец. Раздялата обикновено е трудна, а и как точно трябва да стане тя, ако погребенията са официално забранени и за държавата животните са само „биологичен отпадък“.

В повечето европейски държави се предлага само кремация и тя е за предпочитане, особено ако животното е било болно. Иначе телата на домашните любимци носят заплаха за околната среда и хората. Засега кремация в България се извършва само в София. Към днешна дата не съществуват гробища за домашни любимци в България.

Във Виена този проблем е решен. В австрийската столица от 2011 година има специално пространство на централните гробища за домашни любимци. Така виенчани цивилизовано могат да отдадат почит и да се простят с животните, които са били част от семейството им.

Във Виена собствениците могат да избират между погребение с гробно място или крематориум, който се ползва специално за животни.
Гробището за животни в австрийската столица се намира срещу входа на централните гробища. На площ от 2 500 кв. м, сред много дървета и друга зеленина, са разположени различни по големина гробни места за ковчези или урни.

Освен това има построена специална стена за съхранението на урните и дори ритуална зала.

Предвидени са и всички услуги за едно погребение, които собствениците могат да ползват – от полагането на животинката в ковчег до оформянето на гробното място. Могат да бъдат поръчани и стандартни паметни дъски от дърво или каменни плочи. Много от плочите се изработват по индивидуален проект, заедно с образи на любимите животни. Администрацията на парка предлага и поддръжка на гроба от специалисти.
Виенският крематориумът за домашни любимци съществува от 1992 г., но през 2011 г. е извършена модернизацията му. Тук животните се кремират индивидуално или групово.

При желание собствениците могат да положат праха в специалната стена за урни или да получат праха в стандартна урна или пък в донесен от тях съд, който след това да отнесат със себе си.

Нерядко собственици предпочитат да разпръснат праха на място, което е било любимо за техния малък приятел – място, където животното е обичало да тича и играе на воля. Всички живи същества заслужават почит и уважение.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

 

Повече...
+

Как преработката на боклук във Виена стана туристическа атракция

Една трета от Виена се отоплява от изгарянето на боклук, а виенчани не протестират, защото са убедени, че производството, по начина, по който е организирано в австрийската столица, е безвредно.

Идеята да се изгарят отпадъците в Австрия е от 1959 година. Само във Виена има три завода за изгаряне на боклук. През 1971 започва работа “Шпителау”, който е смес от завод за горене на боклуци, топло- и електроцентрала. Тук боклукът се изгаря, водата се прочиства многократно, шлаката се пренася в депо, а металите се отделят и продават.
Годишно тук се изгарят около 250 хил тона боклук, от който се произвеждат 65 GWh електрически ток, захранващ 25 000 домакинства. Генерира се и 410 GWh топлинна енергия, нужна за над 50 000 жилища и няколко големи болници. Заводът произвежда и енергията, необходима за собствената му поддръжка. За да бъде термичната обработка максимално щадяща околната среда, инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри.

Заводът „Шпителау“ е построен първоначално през 1969 г. Тогава той е бил мрачна промишлена сграда. През 1987 година голям пожар унищожава инсталациите и фасадата. Вместо да събори сградата, виенската община решава да възстанови завода по един неподражаем начин. Освен че прилага най-новите стандарти за преработка на отпадъци, които да гарантират опазването на околната среда, тя използва уменията и идеите на еколога, художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Новата сграда била завършена през 1992 г., а фасада й е впечатляваща.

Работата по проекта за изгаряне на отпадъци е започнала през 2002, а реалното изграждане е отнело едва две години 2006-2008. Най-голяма трудност тогава за управата е била да убеди хората, че заводът няма да излъчва вредни емисии и неприятна миризма. Новият заводът струва на общината 220 млн. евро, но тази инвестиция се е изплатила.

Днес „Шпителау“ прилича на грандиозно произведение на изкуството и привлича дори туристи. Казват, че усещането да попаднеш в завода е като на снимачна площадка, където се снима фантастичен филм. И една от странностите е, че в завода има много датчици, камери, тръби, прозрачни стълби, невероятна архитектура с ярки цветове. Има стени, украсени със стъкълца и мозайки, но хора няма – няма охрана, няма видими работници. Такива могат да се видят само, ако имате достъп до командната зала. Там работят по 10 човека на смяна, общо заетите в целия завод служители са 50.

Оператор движи огромни щипки, които захващат боклука и го прехвърлят към огромни пещи за горене. Какво става в тях се наблюдават от илюминатор.

Наоколо е опасано със зелена трева, на площадки по етажите растат дървета. Заводът е на шест етажа, но това може да се разбере само в асансьора, защото необичайната архитектура отвън не може да ги определи с точност.

Такава сграда със същото предназначение Хундертвасер е проектирал и в Осака, Япония. Заводът за преработка на отпадъци „Майсима“ е изграден през 2001 г.  Той има капацитет за изгаряне на 900 тона боклук дневно, който се съхранява в бетонна яма, дълбока 44 метра. Самата сграда е на 7 етажа, площта й е над 50 000 кв м., а край нея и върху покрива й са засадени над 16 000 дървета. Заводът също е сред туристическите атракции на Япония.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria

office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Повече...