Гледки като от филм в Природоисторическия музей във Виена
Незабравими гледки в Природоисторическия музей, Виена
Един от най-големите музеи в Австрия- Природоисторическият музей във Виена е открит за посетители на 10 август 1889 г. Най-ранните му колекции са на над 250-годишна възраст.
Известните и незаменими експонати, например от 25 000 година Венера от Вилендорф, както и скелет на динозавър Diplodocus (най-дългото земно гръбначно животно живяло някога), плюс изчезнали животински и растителни екземпляри от 200 години, като морската крава Стелерс (немски: Stellers Seekuh) са представени в залите на музея.
Някои експонати са допълнително онагледени чрез триизмерен снимков материал, късометражни филми, камери и екрани за групово наблюдение на микроскопични обекти и пчелен кошер, както и машини на времето представящи етапите на еволюцията. Съвременното представяне на изложбата с помощта на модерната технология е осъществено без разрушаване на старинната конструкция на сградата.
Ако ви е любопитно да научите как е изглеждала Земята преди хиляди години и какви създания са живели по нея, посетете Приридоисторическия музей (Naturhistorisches Museum) във Виена!
Музеят притежава изключително интересната колекция от метеорити, която е най-голямата и най-старата в света, а новоизграденият дигитален планетариум ще поведе всеки посетител на незабравимо пътешествие из Млечния път.
работно време
Четвъртък до понеделник 09:00 – 18:30ч
Сряда 09:00 – 21:00ч
вторник затворено
Вход до 30 минути преди затваряне
Изключения:
събота, 24 декември 2022 г.: отворено 09:00 – 15:00
Неделя, 25 декември 2022 г.: затворено
вторник, 27 декември 2022 г.: отворено 09:00 – 18:30
Нед, 01 януари 2023 г.: затворено
Вторник, 03 януари 2023 г.: 09:00 – 18:00 ч
Вторник, 04 април 2023 г.: отворено 09:00 – 18:00
вторник, 15 август 2023 г.: отворено 09:00 – 18:00
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
+43676879941800- Филип
+43676879611395- Надя
Текст: Александра Ангелова
Повече...
Друга възможност е да посетите “Mae Aurel” между закуската, късната закуска, обяда и вечерята във Виена и да се поглезите с едно от нашите изискани органични вина и други напитки, като най-добрата бира или джин с тоник. Напитки могат да бъдат поръчани по всяко време, независимо дали става дума за прясно кафе, типично за Виена, вегетарианско смути или една домашно приготвена лимонада, например със сироп от ревен и студен чай. Има голям избор от алкохолни напитки, като най-добрата бира, бяло и червено вино, мартини, джин с тоник и много други. Завършете деня си с вкусни деликатеси, като пушено тофу или телешки тартар! Можете да хапнете романтично и да прекарате вечерта релаксирайки с любимите си хора. Насладете се на красивата атмосфера, съчетана с доброто обслужване. Добавете “Mae aurel” към своята обиколка на Виена, Австрия.
Торта За̀хер (също Сахер) (на немски: Sachertorte) е сладкарско изделие, шоколадова торта, изобретена от австрийския сладкар Франц Захер. 
Тортата е типичен десерт от виенската кухня и е една от най-популярните торти в света. Твърди се, че оригиналната рецепта е направена за пръв път в хотел “Sacher”.
Рецептата за тази торта може да бъде открита още в началото на XVIII век в книгите с рецепти за австрийската кухня, като по-късно в други подобни книги започва да се споменава за подобна торта, но покрита с шоколадова глазура. Ето и стандартната рецепта за тортата: За тестото
и да си вземете за вкъщи. Производителите на тортата съветват тя да не се поставя в хладилник, тъй като се разваля консистенцията и. 
Най-добре е да я държите на стайна температура докато решите да я похапнете. 
Също така може да посетите и кафе “Demel”. Двете места сервират тортата по различен начин, така че може да се възползвате от вариацията и в двете места.
Метеоричната кариера на Баския има ефекта на бързо превъртане на филм, богат на поредици: като главен герой, той общува с най-важните артисти на своето време, включително музиканти като Дейвид Бауи и Мадона. Има вдъхновяващо приятелство с Анди Уорхол. Картините на Баския се търсят изключително много и бързо поскъпват. През 1982 г. става най-младият участник в documenta 7 и първият световноизвестен артист с афро-американо-карибски корени. Но бързият успех се превръща в предизвикателство, на което той не може да устои дълго – през 1988 г. той умира от свръхдоза наркотици.
Това е лента с осем отделни деления, всяко от които важи като дневен билет, покриващ всички пътувания. Удобството е, че тези билети могат да се валидират в различни дни, дори седмици. Валидирането на две деления е равносилно на две дневни карти, на три – три дневни карти – така с един талон могат да пътуват няколко човека. Важното е валидирането да започне от първото деление.
Разбира се, тази страст към двуколесното возило се подкрепя и от Общината, която полага всички грижи, за да създаде добри условия за велосипедистите. Ако питате някой, който ежедневно върти педалите по улиците, ще разберете, че нещата далеч не са перфектни, но пък са достатъчно добри, за да привличат все повече хора към този екологичен транспорт.
Главната алея на парка – 
По улиците на Виена се носи аромат на греяно вино, печени кестени, захаросани плодове. Децата също могат да бъдат зарадвани като се повозят на вълшебното влакче пред кметството. Пред кметството се величае огромна коледна елха, която всяка година се подарява на града от някоя от австрийските области. 
Обиколката на базарите може да е дълга, за това покрай вас ще откриете заведения, където може да седнете на по чаша пунш. Ако искате да посетите двореца Шонбрун, то в неговия парк също ще откриете коледната магия. 
В парка му се помещават малки дървени къщички, пълни със сувенири, напитки, ръкоделия и безброй други изненади.
Веломаршрутът по долината Вахау в Австрия е част от дунавския велосипеден път, който започва от извора на река Дунав и завършва при Черно море, минавайки през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия, България и Румъния. 36-те километровата отсечка между градовете Кремс и Мелк от двете страни на Дунав е запазила повече от 5 000 исторически паметника и не случайно целият регион е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Тук е събрана толкова красота и история, че може да посветите на този регион значително повече от една велоразходка. Това определено е маршрут за ценителите на хубавото вино, вкусното ядене и малките удоволствия в живота – да се любуваш на залеза, да усетиш полъха на вятъра и дъха на кайсии.
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на Унгарския парламент, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“, Националната опера и много други.
В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства, притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. На около 20 km извън града се намира пистата за Формула 1 „Хунгароринг“, изградена през 1986 г. На един от островите в р. Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.
винената култура в последните години набира все по-голяма популярност и привърженици. На 44 728 хектара лозя в алпийската република се отглежда грозде, от което през 2021 г. е произведено 
Хангар-7, до летището в Залцбург, е уникална сграда, която може да посетите напълно безплатно. Намира се на 3 часа от Виена. В него се помещава историческият флот от самолети Flying Bulls и колекция от състезателни автомобили от Формула 1. 
Hangar-7 също предлага място за художествени изложби. В хангар 7 се помещава и ресторант “Ikarus”. Hangar-7, стартира проект, който никой друг ресторант в света не се е осмелявал да опита: концепцията за гост готвач. Всеки месец ресторантът има различен топ готвач. Няма значение от кой континент или държава идват готвачите. независимо дали са от САЩ, Южна Африка или Япония. Или дали сервират традиционна, фюжън или молекулярна кухня. Най-важното е разнообразието. И, разбира се, високото качество на ястията.
Град “Enns” е едно от първите места в Австрия, получило привилегията да стане град. Намира се само на 160км. от Виена. Градската харта датира от 1212г., а документът е изложен в местниа музей. Енс се простира на 7,5 км от север на юг и 8,6 км от запад на изток. Общата му площ е 34,3 km², от които 12,8% са покрити с гора, а 64,1% се използват за селско стопанство. Първите селища в района на устието на река Енс в Дунав датират отпреди 4000 години. Келтите заселват земята около 400 г. пр.н.е. Тяхното кралство Норикум е включено в Римската империя през 15 г. пр. н. е. и е определено като римска провинция по време на управлението на император Клавдий през 45 г. сл. н. е. През втория и третия век римският лагер Лауриакум, в който са били разположени до 6000 войници, е бил разположен на мястото на съвременния Енс. Ето и няколко забележителности, които непременно трябва да посетите в съвременен Енс. 
Музеят Лауриакум. Намира се на ул.Hauptplatz 19, 4470 Enns, Österreich. Напълно преустроен и обновен през 2018 г. като част от държавната изложба. В един от най-модерните римски музеи в Австрия посетителите могат да очакват едно вълнуващо и изпълнено със събития пътешествие на открития в света на легионерите, тяхната история и ежедневие. “Stadtturm”(градската кула). Hauptplatz 1 4470 Enns. В средата на самостоятелния централен площад се издига в небето забележителността на града, която се вижда отдалеч.
Високата почти 60 метра свободностояща градска кула е построена между 1564 и 1568 г. по време на управлението на император Максимилиан II като камбанария и часовникова кула. В своята четириетажна кубовидна сграда, тя съчетава готиката с ренесанса и е особено впечатляваща поради внушителната си архитектура. Има още много други интересни неща, които ви очакват в Енс!
Мястото е отворено за посещения всеки ден от 11:00 до 22:00ч. Кухнята работи: Понеделник, четвъртък, петък и събота от 11:30 ч. до 21:00 ч. (вторник и сряда е затворено) Неделя и официални празници от 11:30 до 20:00ч. А ако искате да опитате вкусен шницел във Виена, може да посетите ресторанта “Figmuller”. Адрес:Figlmüller Wollzeile: Wollzeile 5, 1010 Виена. Намира се на 5 минути от катедралата “Stephansdom”. Отворено всеки ден от 11:00 до 22:30ч.
Но
По това време е обичайно да се използват паркове за военно образование на млади принцове. Докато миниатюрният бастион, който е построен за тази цел, вече не съществува, градинският павилион, използван за подслон, все още съществува. 
Тя е превърната в кафене през 1927 г. и е известна като Landtmann’s Jausen Station от 2013 -В най-крайния западен край ботаническата градина, която се връща към по-ранен дендрариум, е преустроена през 1828 г., когато е построена Къщата на старите палми. Модерно заграждение за орангутани, реставрирано освен ресторант и офис помещения през 2009 г. -Скулптури. Големият партер на Шьонбрун има 32 скулптури, които представляват божества и добродетели. -Глориет, фонтана на Нептун и Големия партер. -Оста на градината сочи към 60-метров (200 фута) хълм, който от 1775 г. е увенчан от структурата Gloriette (Fischer von Erlach първоначално е планирал да издигне главния дворец на върха на този хълм). Мария Терезия решава, че Глориетът трябва да бъде проектиран да прославя силата на Хабсбургите и Справедливата война (война, която ще се води по „необходимост“ и ще доведе до мир), и по този начин нарежда на строителите да рециклират „иначе безполезен камък“, който е останал от почти разрушаването на Schloss Neugebäude. 
Същият материал е трябвало да бъде използван и за римските руини. Глориетът е разрушен през Втората световна война, но вече е възстановен през 1947 г. и е реставриран отново през 1995 г. В Gloriette днес има кафене и площадка за наблюдение, която предлага панорамна гледка към града. -Римски руини. Първоначално известни като руините на Картаген, са набор от елементи, проектирани от архитекта Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хоенберг и издигнати като изцяло нова архитектурна особеност през 1778 г. Римските руини се състоят от правоъгълен басейн, ограден от масивна арка със странични стени, предизвикващи впечатлението за древна сграда, бавно разпадаща се в земята. В басейна пред руините има привидно хаотично подреждане на каменни фрагменти, поддържащи фигурална група, която символизира реките Вълтава и Елба.
Обсъждани бяха вълнуващи въпроси относно изкуствения интелект, възможността той да промени икономиката в бъдеще, кои са заинтересованите страни в процеса на програмиране на машините с изкуствен интелект и каква е тяхната мотивация. „Като социалдемократи винаги сме били скептични по отношение на този невидим пазар. Винаги сме вярвали, че неограниченият, нерегулиран капитализъм води само до нещастие. Днес отново сме изправени пред голямо разклонение на пътя, необходимостта от нова регулация така че свободните общества да могат да останат социално справедливи и икономически успешни.” – Маркус Ариге, президент на SWV Виена Гост на празненството беше и собственикът на “Vietransfers”, Филип Филипов.
Той е дом на най-важното пристанище на Австрия; световноизвестния фестивал в Брегенц, има двухилядолетна история и предлага плътна културна програма, съчетана с широка гама от дейности на открито.Брегенц е най-известен със своя зашеметяващ открит плаващ театър, където всяко лято се провеждат някои от най-сензационните и уникални оперни фестивали в света.
През Ренесанса ездата е издигната до форма на изкуство и се превръща в необходима част от обучението на всеки благородник. По онова време е широко признато, че испанските коне са най-подходящи за класическа езда. Използвайки испански коне и местните породи, Австро-Унгарската империя непрекъснато развива породата Липицан през 17-ти и 18-ти век. По време на управлението на Леополд I са установени стандартите на породата. Най-известната характеристика на Липицана е неговото емблематично бяло палто, което е избрано, защото се смята, че най-добре представя императорския дом. Друга добре позната особеност на Липицана е римският му нос; това е мястото, където профилът на главата е леко изпъкнал. Резултатът от тази селекция е кон, който е не само красив на вид, но и силен и атлетичен.
Историята на Италианската провинция „Фриули-Венеция-Джулия” е изключително богата и изпълнена с исторически „въпросителни”. Италианците, наред с Австрия и Унгария, големите губещи и силно ощетени при следвоенното преразпределение на територии в Европа и в частност на областта, тихо недоволстват и носталгично си припомнят старите предвоенни времена. Самите хървати и словенци навсякъде усещат италианското влияние, архитектура, обичаи и език в областите около Триест. Градът е стария естествен център и пристанище на област Гориция, по-голямата част от която днес е в Словения, област Фюме и п-в Пула, намиращи се днес в Хърватия и някак си стои неестествено притиснат в тясната крайбрежна ивица на северния край на Адриатика. Вглеждайки се в контурите на политическата карта ясно се вижда незавидната роля, която следвоенната съдба отрежда на този хубав и древен град. Въпреки че се намират на територията на бивша Югославия, в тези области всичко напомня за Италия, дори местните хора си говорят на италиански. Всичко това се дължи на безспорният факт, че големия победител във Втората световна война е Югославия, а нейния лидер Йосип Броз Тито, наред с френския генерал Де Гол, се ползват с изключително влияние в следвоенна Европа. Титовите партизани или както италианците от Гориция ги наричат
„титисти” играят важна роля за присъединяването на италианските области Гориция, п-в Пула и Фюме към Югославия. Триест, заедно с малката си прилежаща морска ивица оцелява в пределите на Италия, но е големият губещ при следвоенното преразпределение на територии и от голям регионален градски център е принуден да се развива силно лимитиран в новите реалности отвъд „желязната завеса”.
Основан през 177г. от римляните той е важна станция и военен лагер на “Via Diagonalis”, превръща се в значим пограничен градски център в Хабсбургската империя, а в рамките на Австро-Унгария е четвъртият град след Виена, Будапеща и Прага. Днес Триест е мултикултурен град оформен като многонационално средище и постепенно възвръща стария си облик на естествен регионален център на северния бряг на Адриатическо море, а населението му със своите поведенчески характеристики е известно като „неаполитанците на Севера.”
Разгневените феи призовали изворите и потоците да нахлуят в долината и да я напълнят с вода. Само хълмът със скалата останал като остров в средата на езерото, където феите можели да танцуват в светли звездни нощи. Въпреки че феите са напуснали тези места много отдавна, красивото приказно езеро и остров под планината са останали зад тях. Това е езерото Блед.
Разположено в Алпите, езерото Блед е една от най-популярните туристически атракции на Словения. Няма как да си бил в страната и да не си видял Блед … От там минава почти целият туристически поток в Словения. Езерото се намира до град Блед, който е планински курорт в Словения, разположен в полите на Алпите, на около 54 километра северозападно от словенската столица Любляна, от където до езерото се стига за около 40 мин по магистрален път.
П
