новини

+

Да живееш в света на Хундертвасер

Отричан от едни, обожаван от други, Виена има един художник и архитект, който я прави още по-интересна и популярна в света. Наред с историята и класиката, тя е напред и с модернизма, съчетан с уникалните възгледи на Хундертвасер за природосъобразна среда.

Австриецът Фриденсрайх Хундертвасер започва като художник. От началото на 50-те години обаче той все повече се фокусира върху архитектурата. Наред с това защитава екологията и природосъобразния начин на живот, пише манифести и есета и прави демонстрации. Още през 1958 г. той чете публично своя „Манифест на мухъл“.

През 1972 г. прави първите си архитектурни модели за шоуто на Евровизия ‘Wünsch dir was’, като визуализира идеите си за залесени покриви, наематели на дървета и правата на прозорците. В тези модели той разработва нови архитектурни форми, като например къщата с окото, къщата на терасата и високата поляна.

Тук сега ви представяме едно от неговите авангардни изпълнения, наричано

Къщата на Хундертвасер

Сградата е жилищна кооперация във Виена, но заради визията и авторството на Хундертвасер е един от най-посещаваните туристически обекти на града.

Първоначално е била собственост на общината на град Виена и се е използвала като жилищен блок за социално слабите слоеве от населението. Общината е предоставила на Хундертвасер свобода в архитектирното проектиране и изпълнение и той превръща мястото в цветен и зелен оазис в сърцето на града.

Кооперацията е строена между 1983 г. и 1985 г. без предварителни планове и чертежи от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Хундертвасер казва, че планираната архитектура не може да се смята за изкуство.

За дизайна на комплекса Хундертвасер не е вземал никакви пари, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място.
Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. Разполага с 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 кв. м, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси с обща площ 1000 кв. м, зимна градина от 90 кв. м. както и две детски площадки.

Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са покрити с разноцветни камъчета и са направени вълнообразно. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дървета излизат от стаите, растителността е в изобилие. Сградата няма и два еднакви прозорци. Всеки елемент е в различен цвят. „Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“, заявява приживе Хундертвасер.

Той защитава правото на всеки обитател да декорира фасадата около прозорците си изцяло по свой вкус. Това прави сградата още по-забележителна, а мястото за обитаване – по-приятно за хората в него.

Къщата от 10 години е частна собственост и може да се наблюдава само отвън, тъй като наемателите й не допускат посетители.

Като своя автор сградата е изключително провокативна и ярко контрастира на изчистения, стилен и пуритански урбанистичен пейзаж на австрийската столица. Тя е неделима част от виенското културно наследство и е един от най-посещаваните туристически обекти на австрийската столица. Броят на туристите отдавна е прехвърлил милион.

Хундертвасер е фанатичен защитник на околната среда,

заклет хуманист, еколог и страстен природозащитник – работи цял живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда. Той променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Той е първият изявен еколог в Австрия и неговите концепции са залегнали в правната австрийска система при въвеждането на екологичните стандарти на страната.

През 90-те години на миналия век Хундертвасер публикува своя манифест срещу рационализма. Целта му е била да обясни професионалните си идеи. Той смята, че „и рисуването като занимание, при което импулсът идва отвън от нещо непознато за нас, и архитектурата, са свободни – условие, важно за развитието на всяко изкуство. Планираното рисуване и планираната архитектура не могат да се смятат за изкуство. Това са компромиси на праволинейни хора… Всеки трябва сам да изрази себе си. Съвършенството се крие в спиралите и кривите линии“… Като яростен противник на правата линия той открива, че тя е „лишена от божественост“.

„От какво има нужда човек, за да е щастлив – от крачки напред и крачки назад. Едно непрекъснато движение. Моето изкуство е толкова различно, защото е вегетационно“, обяснява работата си ексцентричният творец. Любимият символ на Хундертвасер e спиралата. Презира симетрията, правата линия и гладката повърхнина. Обича цветовете.

Хундертвасер създава нова философия в архитектурата. В къщите, изградени от него, всяко свободно ъгълче е заето от зеленина. Дървета растат по терасите. Клони се подават направо от прозорците. Покривите са покрити с дървета, цветя и трева. Сградите са оцветени в различни цветове.

Според Хундертвасер всеки един човек трябва да има правото с четка, потопена в желана цветна боя, да боядиса фасадата около прозорците на своя дом до там, докъдето може да стигне. По този начин на хората се дава правото да изразят своята индивидуалност. Така те няма да се чувстват подтиснати и ограничени от баналните сиви блокове, еднообразни по вид. В пъстрите и весели къщи на Хундертвасер няма и два еднакви прозореца.

Освен идеята за „правото на прозореца“, Хундертвасер развива идеята за „дърво-наемател“, според която всеки човек трябва да отглежда поне по едно дърво в дома си, като вместо с наем, то ще му се отблагодарява със своята зеленина, сянка и пречистен въздухът.

Запазена марка на Хундертвасер са и вълнообразните подове – „неравният под е мелодия за краката“ и те се успокояват, смята той.

Творчеството на Хундертвасер е утопия и красота. То е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството.

Къщата, наричана Къща в хармония с природата, се намира на Kegelgasse 36-38, 1030 Виена.

На Хундертвасер принадлежат и други изключително интересни обекти, част от които с огромно удоволствие ще се опитаме да ви представим в поредица от статии.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

 

Повече...
+

Езерото Вьортерзее с цветния остров

Вьортерзее е популярно езеро в Южна Каринтия. То е основна туристическа дестинация през лятото, заради възможностите за къпане и за плаване с лодки, както и заради множеството заведения наоколо.

Вьортерзее (Връбско езеро) е най-голямото езеро в Каринтия и едно от най-топлите алпийски езера.

Поради защитеното местоположение и ниското наводнение горният слой вода (епилимнион), който достига дълбочина до 8 метра, може да достигне температури над 25 ° C, на брега температурите се покачват значително по-високи в пъти. Охлаждането под 20 ° се извършва едва през септември. Ледът се топи в началото на март. Ледена покривка се образува само в изключително студени зими. Последният път, когато езерото Вьортерзее замръзна напълно, е през февруари 2006 г. И тогава е имало писта за пързаляне от около 15 км.
Вьортерзее се захранва от голям брой по-малки потоци, най-големият от които е Райфницбах, има и изход – затова водата му е чиста.

Езерото е разделено на три басейна от острови, полуострови и подводни прагове.

Островът, на който е енорията и бившата колегиална църква Св. Примус и Фелисиан, са станали полуостров. Другите два са островът на капуцините близо до Унтерделах и островът на цветята (бивш остров на змиите). Той не е получил предишното си име от змиите, които са го обитавали, а заради формата си, но преди години е решено да бъде преименуван с по-гостоприемното „цветния остров“.

Легенда разказва за град с великолепни къщи, за които се твърди, че е съществувал преди стотици години, където днес е Вьортерзее. Жителите му били необуздани и разточителни. Веднъж пирували в навечерието на Великден. Никой не обърнал внимание на камбанения звън. Тогава вратата на балната зала се отворила и един мъж призовал хората да се приберат по домовете си, преди да изтече часът на покаянието и наказанието да ги достигне!  Отговорил му презрителен смях и двойките отново се завъртели в танца. Няколко минути преди полунощ старецът влязъл отново сред хората, но опитът му да призове хората към покаяние били още по-неуспешни.
В полунощ всички светлини изгаснали, стените се разтресли, завалял пороен дъжд, избухнала гръмотевична буря. Цялият град и нечестивите му обитатели били потопени. Така е създаден Вертерзее. Местните рибари твърдят, че в тихите летни вечери от дълбините на езерото се чуват дрънкане и звън.
Днес в централната част на полуострова е здравният курорт Pörtschach. През летните месеци главната му алея представлява море от ухаещи цветя.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Повече...
+

Мистиката на Schönbühel в долина Вахау на Дунава

Замъкът Schönbühel (Шьонбюел) стои величествено като на трон върху скала, разположена директно срещу Дунава. Гледките оттук са прекрасни, особено при залеза на слънцето.

От бившия манастир на Картузианския орден, църквата и Музея на Картузиан можете да научите много за историята на това място, за ежедневието на рицарите и средновековния живот, за потайностите на обителта.

Бароковата сграда на абатството Мелк е една от най-впечатляващите на север от Алпите.

През 976 г. германският император се противопоставя на Бабенбергите с Остмарк, голяма част от днешна Долна Австрия. Бабенбергерите установили резиденцията си в Мелк и поели защитата над Дунава и земята им. Малко по малко Бабенбергите откъсвали все повече и повече земя от унгарците. В резултат на това те загубват Дунавската долина от погледа си и прехвърлят защитата на Дунав на семейство Куенринг, което скоро се радва на голямо влияние.
Ницо фон Гобацбург построява замъчния комплекс Агщайн между 1100 и 1113 година. Той е трябвало да защитава търговците, но в крайна сметка станало обратното.
Правото на пътна такса по Дунав е свързано със собствеността. Поради тази дунавска такса е имало ожесточени спорове със суверените, в резултат на което замъкът беше превземан два пъти и частично разрушен.
Ако разгледате местоположението на замъка и характера на неговите умело проектирани отбранителни работи, стигате до заключението, че при внимателна отбрана той може да бъде взет само при глад или когато средствата за защита се изчерпят.
През 1529 г. Османско нашествие опустошава замъка Агщайн. През 1606 г. По времето на Анна фон Полхайм е възстановен. Новата сграда е приютила населението на района по време на 30-годишната война, когато вражески воини бродят по Дунавската долина. През 1685 г. Агщайн става собственост на защитника на Виена граф Рюдигер фон Стархемберг. От тогава стените му започват да западат.

За изграждането на манастира Лангег са вадени камъни и греди. Като руини, останки от готиката, каменните стени се извисяват към небето и днес.

Полуразрушеният замък, недалеч от графския, е избягван от моряците като място на зли духове. Точно то е избрано от граф Конрад Балтазар от Стархембърг да построи параклис на скалата, като първата литургия се провежда през 1667 година. Оттогава по двама сервити от Виена осигуряват пастирски грижи в църквата на замъка.

Много други исторически, мистични и тайнствени неща можете да научите, ако поръчате екскурзовод и обиколка на манастира и замъка, но и да и доловите сами намясто.

Ние можем да ви предложим безпогрешна логистика и транспортиране до това живописно, интересно и подходящо за културен отдих място.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

 

Повече...
+

Гробищният парк на Виена – открит музей

Гробищните паркове са част от културата на всеки голям европейски град. В това отношение австрийската столица е един пример.
Централното гробище е най-известното сред близо 50 гробища на Виена. То е едно от най-големите гробища в света по брой посетители. А това е така, защото то е не само място за погребения на хора от всички вероизповедания, но е красив парк и своеобразен музей на открито.
(още…)

Повече...
+

Ричард Лъвското сърце и връзката му с Австрия

 

Ричард I Лъвското сърце символизира представата за справедлив монарх, идеален рицар и кръстоносец. Той е крал на Англия в периода 1189-1199. Представител е на династията на Плантагенетите, син на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонор Аквитанска.
Историците казват, че е бил лош крал, но блестящ войник. Името му е обвито в легенди, много от тях са в основата на популярни романи, филми и мюзикъли.
Макар да е бил крал на Англия в продължение на десет години, в самата страна Ричард I прекарва едва шест месеца от живота си. Той е участвал в Третия кръстоносен поход. През октомври 1192 г., когато се завръща от Светите земи, попада в Австрия. Отношенията му с австрийския херцог Леополд обаче били лоши и по тази причина кралят и спътниците му се представяли за странници. Но това, че разполагали с много пари, ги разобличило и те били задържани.
През февруари 1193 г. Леополд предал английския монарх на немския крал и император на Свещената римска империя Хайнрих VI от династията Хоенщауфен. Ричард прекарал в плен 15 месеца в различни градове в Германия, включително в Шпайер, Майнц и Вормс. През март 1193 г. бил изправен на съд. Обвиненията срещу него били сериозни: твърдяло се, че е оскърбил знамето на австрийския херцог и е изоставил Светите земи в ръцете на мюсюлманите, сключвайки мир със султан Саладин.

За освобождаването му е поискан рекорден откуп от над 100 хиляди марки, което по онова време съответствало на 23 тона сребро. Сумата била три пъти по-голяма от годишния доход на цялото английското кралство и била най-големият откуп, искан дотогава за някого. За да събере нужната сума, в Англия бил въведен специален подоходен налог – четвъртината от всички доходи, събрани били и допълнителни вноски от манастирите, като сребърните литургически предмети били претопени. В началото на 1194 г. откупът бил платен и крал Ричард се върнал в родината си.
След пет години, на 41-годишна възраст, кралят умрял, уцелен от арбалет при обсадата на замък във Франция.
Колкото легенди има за живота му, много повече са за сърцето му. Особено след като френски учени намериха в останките от него маргарити, мента, тамян, мирта, а също живак, креозот и вар, както съобщава АП.

Според изследователите съвременниците на Ричард са се опитали да балсамират сърцето на краля и едновременно да му предадат приятен мирис. Освен това те го поставили в специален оловен контейнер. Той обаче не бил херметически и при откриването на сърцето през 1838 г. то се било превърнало в прах.

Изследването на най-старото според някои учени намерено сърце се оказало интересно и от историческа гледна точка. То позволило на експертите да изключат една от версиите за гибелта на краля.

Сега с увереност може да се каже, че арбалетната стрела, с която Ричард бил смъртно ранен през 1199 г. не е била отровна. Най-вероятно стрелата, уцелила рамото, близо до врата, е предизвикала неизлечима гангрена.
И сега за Австрия. Селището Дюрнщайн е само на 80 км западно от Виена, а те пренася веднага в Средновековието. Тук историята и красивата природа запленяват. Малкият сега град е построен преди векове като крепост. Известен го прави това, че Ричард Лъвското сърце е бил затворен именно тук през 1192 г. от австрийския херцог Леополд V, който го обвинява за смъртта на братовчед си Конрад. Както е известно, арестът на кръстоносеца Ричард обаче води до реакция на папата, който отлъчва Леополд от католическата църква. Причините не са само ареста, а и сделките, които са последвали с искане на откупи.
Така или иначе Ричард е прекарал в Дюрнщайн цели две години. Елеонора Аквитанска събира исканата сума чрез извънредни данъци и на 4 февруари 1194 г. кралят на Англия е освободен.
На най-високата скала над Дюрнщайн в ранното Средновековие се извисявал замъкът Куенрингер, който бил разрушен по-късно. Построен е наново през 1650 г., като до днес могат да се видят развалините на първоначалната сграда. До тях се стига пеша, а гледката, която се разкрива от там, оправдава усилията. Казват, че именно гледката на тези околности са вдъхновили приказките за магически царства на Братя Грим.
Това е в исторически план. Средновековни замъци, църкви и абатства обаче днес се редуват със зелени хълмове, терасирани лозя, гористи склонове и овощни градини с кайсиеви дръвчета.
Красивата природа на слънчевата долина Вахау и река Дунав правят това място едно от най-живописните и плодородните винарски области на Австрия.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Снимки: Vietransfers Austria

Повече...
+

Паркът, където е бил погребан Моцарт

St.Marxer Friedhofpark – това е мястото, където първоначално е бил погребан Моцарт. За съжаление, мястото не е маркирано и всички опити да бъде установено къде точно са положени тленните останки на един от най-великите композитори в историята на човечеството, досега са се проваляли.

И след основното претърсване на гробищата по инициатива на вдовицата на Моцарт, 17 години след неговата смърт, лобното място на великия композитор не е локализирано. Без успех завършва и търсенето от Винсент Новело през 1829 г.

Гробището „Св. Маркс“ е гробище във виенския окръг Landstraße, използвано от 1784 до 1874 г.

Гробището е отворено след указ на император Йосиф II, който забранява по-нататъшни погребения в гробища във външните стени на град Виена. Той също така разпоредил телата да бъдат погребвани в гробове без маркировка, без ковчези и балсамиране. Тази наредба обаче никога не е влизала официално в сила във Виена. Правителството не е искало да се напомня на населението за масовите погребения по време на чума. Затова историците твърдят, че в края на 18-ти век във Виена не е имало масови гробове. Ту отхвърлят и някои общоприети предположения, че гробът на Моцарт не е маркиран, защото е погребат като твърде беден. Погребението е станало през 1791 г. и то просто е следвало тогавашните разпоредби.
През 1855 г. е издигнат надгробен камък там, където все пак се е предполагало, че е мястото, където Моцарт е бил погребан. По-късно камъкът е пренесен в Zentralfriedhof, където е обособена група от гробове на известни музикални дейци и композитори.

В гробището „Св. Маркс“ са останали гробовете на Ана Готлиб, Йохан Георг Албрехтсбергер, Йозеф Щраус, Антон Диабели, Граф Филип фон Кобенцл и десетина други знаменитости. Славата си това място все пак дължи на най-известният – Волфганг Амадеус Моцарт.

По-късно работник е заменил надгробната с мемориална плоча, която впоследствие е била разширена от няколко сътрудници.

Известният днес мемориал, който се посещава от много хора, е ремонтиран последно от виенския скулптор Флориан Джоузефу-Друо през 1950 година.

Красивият мемориал може да бъде посетен всеки ден. Паркът се затваря вечер след 20 часа.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at

+43 676 879 94 1800

+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

 

Повече...
+

Виенската зоологическа градина е образователен и научен център

Виенската зоологическа градина е превърната в образователен и научен център. Най-старата зоо градина в света е разположена в парка на двореца Шонбрун. Съпругът на Мария Терезия император Франц I Стефан е имал голям интерес към естествената история и именно той е сътворил истински малки дворци за животинските видове, които императорското семейство получавало от цял свят като дарове.

Отначало направил менажерия с тринадесет заграждения за животни, всяко със собствен водоизточник и с открита и закрита част за различните видове, както и с басейн за водните птици. Централен едноетажен павилион, където императорската двойка от време на време е закусвала, оформял визуалния акцент.
Менажерията е започнала да действа през 1752 г., официално е открита за свободен достъп през 1779 г.

Император Йосиф II е продължил с поддържането на менажерията, а експедициите през 1780-те допринасят за попълването на колекцията с нови екземпляри.

През деветнадесети век са добавени слонове, камили, кенгурута и друга екзотична фауна. Сензация за ентусиазираните виенчани предизвиква пристигането на първия жираф, подарък на египетския вицекрал, през 1828 г. Въпреки че е получил възможно най-добрата грижа, жирафът умира само след няколко месеца. Колекцията се попълва с нов жираф след 23 години.

В края на деветнадесети век менажерията прераства в съвременна зоологическа градина. Стените между загражденията са съборени през 1880 г. и заменени с решетки, така че образците да могат да се придвижват и да бъдат наблюдавани по-лесно. След 1900 г. зоологическата градина се разширява, през 1914 г. в нея има вече 3 470 животни.
През 1906 г. за първи път специалисти от цял свят наблюдават тук раждането на африканско слонче под лекарски грижи. В Шонбрун за първи път в света се ражда и бебе панда, заченато в зоологическата градина.

През 2014 г. бе изцяло ремонтирано мястото на белите мечки. Днес те разполагат с площ от 1 700 кв.м. и всякакви удобства и възможности за гмуркане.

Менажерията обогатява своята флора и фауна и се превръща в истински образователен център и място за научни изследвания, включително и за опазване на видовете. Всеки закупен от посетителите билет за днешната Зоологическа градина подпомага и тази дейност.

В зоо градината има тематични дни. Събота, 17 октомври, и неделя, 18 октомври 2020 г. са обявени за Дни на рибите. Прекомерният риболов е една от най-големите заплахи за световните рибни запаси. Търсенето на риба се е удвоило през последните 50 години, поради нарастването на популацията и увеличеното търсене.
Приловът също е голям проблем. Прилов са онези животни, които се озовават в мрежите, но не принадлежат към видовете, които действително са били ловени. Те се хвърлят обратно в морето мъртви или умиращи. 40 % от световния улов е прилов – 40 милиона тона!
По време на определените Дни на рибата, посетителите ще научат какво трябва да се случи, за да се подобри ситуацията, за какво да се внимава, когато се яде риба и какво прави зоопаркът.
Повишаване на информираността на потребителите, създаване на морски защитени зони, насърчаване на местните рибари и намаляване на прилова с по-добри методи за риболов: това са някои от мерките, които могат да помогнат, смятат организаторите.
По много показатели като защита на видовете, условия за живот на животните, разнообразие, брой на посетителите и други виенската Зоологическа градина многократно е обявявана за най-добрата в Европа.

Средата, в която живеят тук всички около 500 животински вида, наподобява естествената среда на животните. За белите мечки, например, е създадена площ от 1 700 кв.м. с всякакви удобства и възможности за гмуркане. Посетителите могат да видят още редки пингвини и други различни видове птици до сибирски лъвове.

Обширният парк впечатлява и с цялостната си среда и атмосфера и не напразно е любимо място не само на виенчани, но и на много туристи.

Над 2 млн. посетители годишно се радват на редките животински видове и разнообразни атракции, които се организират с тях. Павилионът за пикник на Мария Терезия е превърнат днес в прекрасно заведение, където може да се опита вкусната класическа австрийска кухня.

Зоопаркът е отворен всеки ден от 9:00 ч. – 365 дни в годината, включително и по време на официални празници. Времето за затваряне е между 16:30 и 18:30, в зависимост от сезона. През зимата се затваря в по-ранните часове.

Къщата за аквариум-терариум и Tirolerhof се затварят в края на часовете за посещение на зоологическата градина, къщичката за птици един час преди това, всички останали къщи за животни – половин час преди това.


Деца под 14-годишна възраст имат право да влизат само придружени от възрастен. До 6-годишна възраст влизат безплатно.
Кучетата нямат право в целия парк на замъка – а оттам и в зоопарка. Кучетата помощници (с лична карта, сертификат за ваксинация и каишка) са освободени от тази забрана.
По време на обявената карантина, заради корона вируса, се спазват някои задължителни мерки: 2 метра отстояние; маски на закрито – това се отнася за къщите за животни, информационния център и тоалетните. Не се позволява храненето на животните.
Има и зони за пикник. Голямата детска площадка е отворена.
Зоомагазинът на изхода Hietzing е отворен в съответствие с приложимите разпоредби. Билети могат да бъдат закупени и онлайн.


Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

Повече...
+

Къщата във Виена, където Бетховен е завършил Деветата симфония

Великият композитор е пребивавал в тази къща на Mölker Bastei 8, 1010 Wien, Австрия, през двадесетте години на 19 век. Потърсил е усамотение тук, надявайки да преодолее болката и прогресиращо увеличаващата се глухота. Именно тук е създал някои от великите си произведения – „О Тобиас“, „Миса Солемнис“, а през 1824 г. завършва Деветата симфония.

Днес стаите на горния етаж, които композиторът е обитавал, са превърнати в малък музей. Легло, пиано, няколко фотографии и порцеланови предмети създават впечатление за неговия живот и работна среда.

През седмицата музеят е отворен от 16-18 часа, а в събота и неделя – от 10-12 и от 16-18 ч.

Лудвиг ван Бетхо̀вен е немски композитор, представител на Виенската школа, между класицизма и романтизма.

Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, вдъхновил поколения музиканти и почитатели на класическата музика.

Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.

Бетховен прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много свои приятели, познати и почитатели. Той умира на 26 март 1827 година, на 56 годишна възраст. Причината за смъртта му остава неизяснена.

През 2020 г. светът отбелязва 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетховен – композиторът, който промени музиката завинаги, влезе в историята като музикален революционер и първопроходник на музикалния романтизъм и увенча финала на епохата на „Виенската класика”.

Бетховен оставя на поколенията общо 240 произведения забележителни – симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.

На много места по света се проведоха музикални събития в негова чест. Симфоничният оркестър на радио ORF дава своя принос към инициативата All Together: Global Ode to Joy на 16 октомври 2020 г.
За годишнината е създадено специално приложение с добавена реалност, което ще бъде на разположение на гостите на австрийската столица, а ще може да се активира и на няколко специални точки в различни градове по света.
На 16 декември 2020 г. трябва да е заключителното събитие от честванията на годишнината, в церемониалната зала на Rathaus, кметството.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Повече...
+

Крепостните стени на Виена

През 11-12 век Виена е била обградена с крепостна стена. През 1531-1672 г. е било построено ново укрепление, разделено на бастиони (изпъкнали платформи), свързани чрез „завеси“ (свързващи стени), частично повдигнати от „котки“ (надстройки) или заобиколени от средно 20 метра широк ров (с изключение на дунавската страна).

На крепостната стена към съоръжението е имало шест по-големи и по-малки градски порти, които са осигурявали връзката отвън. Отначало външната зона не е била застроена.

Днешният централен градски район № 1 – „Инерещат“, историческият център на Виена, е попадал в оградените със стени и валове територии. През 1857 година стените са съборени, за да може градът да расте и да обедини по-малки околни селища.

Тогава е образуван Рингщрасе (или просто Ринг), поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе започва точно през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил историзъм, които в днешно време се смятат за част от значимите забележителности на града.

Булевард „Гюртел“, образуващ втори полуръг около Виена, също възниква през втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 век.

След „Гюртел“ се намират бившите предградия, официално станали част от столицата през 1892 г.

На някои места във Виена днес са запазени откритите по-късно останки от старата крепостна стена и сполучливо са имплантирани в съвременната градска среда.

Сливането на старото с новото строителство прави Виена още по-загадъчна и красива.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

Повече...
+

Коронавирусът качи виенчани на колелета

Тази година в началото на лятото и непосредствено след пандемната изолация Виена реши да обособи дълга, макар и временна, велоалея по един от големите си булеварди – „Пратерщрасе“. Пратерщрасе е важен велосипеден маршрут, тъй като това е връзката с централната алея в Пратера и с Дунавския остров, където виенчани обичат да прекарват свободното си време.

Същата мярка е приложена и за „Ваграмещрасе“, като тук велоялеята е отделена чрез разделителни елементи с останалата част на улицата. Така велоалеята е безопасна и за най-малките велосипедисти.

Десетки европейски градове инвестират милиони левове в нови километри велоалеи, други превръщат зони за паркиране във велосипедни стоянки и алеи.

Доста държави по света разработват планове, с които да превърнат колелото в основен начин на придвижване на хората. След коронавируса това се оказва не само средство за екологичен транспорт – превръща се в основен начин за справяне с негативите от епидемичните мерки, изискващи дистанция и безопасност. Велосипедите отговарят на тези изисквания, освен това подобряват физическото здраве на хората, а и не отделят вредни емисии.

Велоалеи във Виена се изграждат от десетилетия и това е един от показателите австрийската столица да е призната за най-добрият град за живеене. През 90-те години в града има 190 км велоалеи, а през 2017 г. -1379 км, към днешна дата те са вече близо 2 500 км!
Тeмпoтo, c кoeтo във Виена колелото oт cрeдcтвo зa зaбaвлeниe прeз cвoбoднoтo врeмe ce прeвръщa в нaчин зa прeвoзвaнe, e нaиcтинa впeчaтлявaщo.

Ако средната цена на един велосипед е 660 евро, а на една лека кола – 22 000 евро, то със спестените пари човек би могъл да посети 426 концерта
или в продължение на 20 години да пие по кафе на ден, казват виенчани и така изтъкват предимствата на велотранспорта. Сметките могат да имат и други измерения.

Ситуацията изисква по-справедливо разпределение на публичното пространство, иновативни решения и безопасни маршрути, казват от общинската управа на Виена. И усилията се оправдават. Проучванията показват, че в последно време значително повече хора използват велосипеда както средство за придвижване в града.

Може да се каже, че вcякo 10-тo прeвoзнo cрeдcтвo e кoлeлo. Пo тaзи причинa oбщинa Виeнa прoдължaвa дa рaзрacтвa грaдcкaтa вeлoмрeжa кaтo в някoи oтceчки кoлoeздaчитe дocтигaт дo 20 нa cтo oт учacтницитe нa пътя.

На колело или пеша,

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

Повече...
+

Как хората във Виена сами си направиха парка Türkenschanzpark

Известно е, че приблизително 50% от площта на Виена (около 200 квадратни километра) са зелени територии, което я прави един от най-елитните, екологично чисти, красиви и предпочитани за живеене и туризъм градове в света. Голяма част от зелените площи са безплатни за обществено ползване.

Градските зелени площи във Виена се администрират от общинския отдел 42 – паркове и градини (MA 42), от общинския отдел 49 – горското стопанство и градското земеделие (MA 49) и Friedhöfe Wien (гробищата).
Международно известните (бивши имперски) паркове във Виена като Шьонбрун, Белведере, Бурггартен, Фолксгартен и Аугартен са национална грижа и са администрирани от Република Австрия от 1918 година до сега.

Безценната полза от зелените площи бе почувствана осезателно и по време на пандемията от Covid, когато присъствието в затворени помещения бе ограничено. По това време ние ви разказахме за възможностите за отдих и развлечение в тях, а също и в покрайнините на града.

Сега ви представяме Türkenschanzpark.

Спираме се на него като важен ботанически център. Паркът е известен със стоите редки растителни видове и живописен пейзаж.

Türkenschanzpark е разположен в 1180 Виена – в покрайнините на столицата. Обхваща приблизително 150 кв. м. площ.

Може да се каже, че този парк е един от първите примери за публично-частно партньорство във Виена. Той е уникален с това, че е построен от местни жители, заедно със съседното селище „Wiener Cottage“. Едва след построяването му паркът е поет от управата на града.

Още през 1883 г. е създаден комитет, който да наблюдава „създаването на обществен парк в Тюркеншанзе“. Паркът е построен между 1885 и 1888 г.. Строителството му се ръководи от градския градинар Густав Сенхолц (1850-1895). Император Франц Йосиф I лично дава старт на тържествата, по случай откриването на парка на 30 септември 1888 година.
Името на парка, очаквано, идва от наименованието за района, а то е получено от историческите турски окопи, намерени на мястото.

След 1892 г. паркът преминава на общинско управление и тогава градската управа възлага ремонтирането му. По това време е направено езерото. По-късно, през 1905-1909 г. проектът на парка е значително разширен и обогатен. Строителството тогава се ръководи от директорът на градското планиране Хайнрих Голдемунд и от общинския директор на градината Wenzel Hybler. Именно от този период са атрактивните паркови парапети.

Днес Türkenschanzpark е особено известен със своите интересни, редки ботанически растения, които по изключително живописен начин се включват във вълнообразния пейзаж.

Една от забележителностите на парка е запазената историческа водна кула „Paulinenwarte“. Тя е обновена и отворена за посещение от обществеността от юли 2010 г. През голямата площ на парка минава предградие. Но хълмовете са осеяни с ливади, а криволичещи пътеки канят посетителите да се разходят. Място за спорт, релакс и презареждане през почивните дни, а и по всяко време през седмицата.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Повече...
+

Рок-Park – най-малкият и интересен парк на Виена

Знаете ли къде се намира най-малкият парк на Виена и с какво е интересен той?

Дори и градска градина не е с площта от приблизително 200 кв.м., но виенчани го наричат паркът на Рок, от уважение към човека, чието име носи.

Този много малък парк край Schreyvogelgasse е кръстен на ботаника, антрополог, изследовател, лингвист, фотограф и автор Джоузеф Франсис Рок.

 

Jospeh Francis (Franz) Rock е роден във Виена през 1884 г. Той е живял в непосредствена близост до парка (Universitätsring 12), който сега носи неговото име.

През 1905 г. изследователят емигрира в САЩ. По-късно той приема американско гражданство и е последният от големите изследователи и „ловци“ на растения, работещи за Arbold Arboretum.

Животът на Джозеф Франсис Рок е много интересен. От 1920 г. до 1948 г. той живее и работи в Югозападен Китай и се занимава основно с цветята Божур. Paeonia rockii е вид Божур, който е кръстен на него. Paeonia rockii, като диви видове, не е бил открит до 1990 г., но от 1992 година е признат за свой собствен вид.

Рок събира семена в манастира Чон в Китай и ги отглежда в Англия и в САЩ. Този вид божур расте до два метра и живее до 100 години. Именно божур е цветето, което украсява парка, носещ името на „ловеца“ на редки цветя и растения.

Изследователят Рок е починал в Хонолулу, САЩ, през 1962 г. Паркът е обособен и кръстен на негово име доста по-късно – по време на отбелзване на 40-годишнината на австрийско-китайските отношения през 2011 година.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Повече...
+

Чудесата на парка и градините на Шьонбрун

Градините на красивия дворец Шьонбрун са една огромна наслада за сетивата. Преди години те били използвани от фамилията на Хабсбургите като ловно място. Франц I Стефан Лотарингски (съпругът на Мария Терезия) ги превръща в невероятния бароков комплекс, на който днес се наслаждават и жителите на Виена, и многобройните посетители от цял свят.

Паркът е направен по френски образец. Подрязани дървета, митологични скулптури и фонтан на Нептун са част от нещата, които го характеризират. Към тях се включват още панорамната площадка на Мария Терезия „Глориет”, Къщата на палмите, Къщата на пеперудите, Оранжерията, Лабиринта, Виенската зоологическа градина – най-старата в света, които можете да посетите с индивидуални входни билети.

По правило градините са свързани с архитектурата на двореца, което е продължение на неговите великолепни интериори. Централната ос на двореца формира „гръбнака“ на градината, чиято симетрия се определя от ортогонални и диагонални оси.

Най-голямото открито пространство в градините е пред южната страна на двореца, където градинарите са изградили изключителна декоративна украса, с подстригани живи плетове от едната страна, както и с редица мраморни статуи.

През 1753 г. съпругът на Мария Терезия, император Франц I Стефан поставя началото на сегашните Палмова градина и Ботаническа градина, които с времето се разширявали с допълнителни оранжерии. Днес тук растат около 4000 растения от близо 800 различни вида.

В Къщата на пустинята, бивша Слънчева къща има ботанически екземпляри от Австралия и Южна Африка.
Вилхелмина Амалия е оранжерна градина, където зимуват някои от цитрусовите дървета. Със своите 189 м дължина и 10 м широчина тя е една от двете най-големи барокови оранжерии в света, другата е във Версай.
Построяването й е инициирано също от Франц I Стефан през 1754 г. Тук Йосиф II е обичал да устройва банкети.

Във вътрешността на замъка интерес представлява малкият швейцарски двор с императорския параклис. Вълнуващо преживяване през лятото и днес са музикалните спектакли и концерти, които се провеждат в дворцовия театър.

Лабиринтът в Шьонбрун е едно от любимите места за семейства с деца и млади хора. Той е изложен през 1720 г. с четири квадранта с централен павилион. През 1999 г. е открит новият Лабиринт, който тогава се простирал на площ от 1.715 кв.м. В центъра му е имало площадка за наблюдение, до която са поставени два хармонични камъка с „енергизиращи свойства“. Оттогава лабиринтът е обогатен игри за посетители от всички възрасти и днес заема площ от 2.700 кв.м.

На място ще научите много повече за красивите барокови градини, забележителностите и атракциите в тях. Бихте могли да се възползвате от билет, който е валиден за цял ден и е на символична цена. Ако искате да спестите от времето си, можете да използвате мини-влак. От него ще се насладите на сложни лабиринти, фонтани и приказни градини в продължение на 50 минути, но има 9 туристически спирки, на които можете да се задържите, като посетите стъклената Палмова къща, зоопарка или други места.

Като цяло паркът в двореца Шьонбрун е отворен за обществеността от около 1779 г. и оттогава е постоянен обект на интерес – и културен, и исторически. От 1996 г., заедно с двореца, той е включен в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното наследство.
Парковите порти се отварят в 6.30 часа всеки ден през летните месеци. От 1 ноември до 31 март работното време е от 8 до 17 часа.

Последното допускане до всички атракции е 45 минути преди затварянето на парка. Очаквано, посещенията не са разрешени за домашните любимци.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

 

Повече...