ШЬОНБРУН

Дворецът Шьонбрун е лятна резиденция на Хабсбургите, построен през 1696 – 1713г. на мястото на бивша ловна хижа. Разполага с 1440 стаи, като в една от залите е свирил Моцарт. Дворецът разполага с разкошен парк, направен по френски образец и включващ дворцов театър, къщата на палмите, къщата на пеперудите и най-старата зоологическа градина в света.
Историята на Шьонбрун и неговите предшестващи сгради датира от Средновековието. През 1569 г. имотът влиза във владение на Хабсбургите чрез Максимилиан II, към който съгласно договора за покупка принадлежат къща, мелница, конюшня, както и градина за удоволствия и овощна градина. Това полага основополагащия камък за представителна резиденция, към която има градина и зоопарк. Резиденцията се използва за лов и легендата разказва, че императорът е открил красивия извор по време на един от своите ловни излети, което впоследствие дава на имота името Шьонбрун.

В края на 17-ти век императорът поръчва да се направят планове за изграждането на голям ловен замък. Според първия проект, който му е  представен, замъкът  трябва да се намира на хълма, там, където днес се намира Глориет. Тъй като проектът е  много скъп,  решено е сградата да се построи в подножието на хълма, в близост до Виенската река. Войните и свързаните с тях финансови разходи през следващите десетилетия довеждат до това, че сградите се довършват бавно и се ползват предимно като резиденция на овдовелите императрици. Всичко това се променя след като Шьонбрун е подарен от император Карл VI на дъщеря му Мария-Терезия и особено след като тя става императрица. Шьонбрун е дело на живота на Мария-Терезия. Това, което сега виждаме като цялостно произведение на изкуството от епохата рококо, сигурно е изглеждало като вечна строителна площадка за съвременниците, защото Мария-Терезия в продължение на десетилетия  преустройва и добавя галерии, тераси, стълби, менажерия, фонтани и т.н. На хълма, където първоначално се е предвиждало да бъде построен замъка, е била построена тераса с прекрасен изглед към Виена и бална зала, наречена Глориет. В края на нейния живот Шьонбрун се е превръща в паметник на „великата императрица“.

Първите работи по преустройството на Шьонбрун започват през зимата на 1742 г. и накрая завършват с мащабен проект за обновяване, който до голяма степен придава на двореца днешния му вид. Характерно за Мария-Терезия е, че тя поставя полезността като основен приоритет. Мария-Терезия, за разлика от повечето принцеси по нейно време, се омъжва по любов и семейният й живот се характеризира с хармония и всеотдайност към децата. Тя ражда 16 деца, 11 от които достигат зряла възраст. Тъй като бързо нарастващото семейство страда от постоянна липса на място, по-големите стаи са били разделени. Някои съвременници на Мария Терезия възприемат получената фрагментираност на стаите като основен недостатък, смятайки, че те не съответстват на императорското семейство, но днес това често се тълкува като свидетелство за стремежа към домашен уют на „императрицата-майка“.В Глориет има разкошно кафене, където можете да се насладите на прекрасната Виена, а в краката Ви ще е разположен един от най-хубавите дворцови паркове в Европа.

Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!

Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395

Автор: Ива Ликова