Замъкът на Вагнер стана на 150 години

+

Замъкът Нойшванщайн (на немски: Neuschwanstein, в превод Нова лебедова скала) тази година навършва достолепните 150 години. Това е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II.
Разположен е в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала” се намира в местността Алгой, на 5 км от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол). Това е краят на прочутия Романтичен път, построен още от римляните и свързвал най-красивите места на провинцията.

Замъкът Нойшванщайн е една от трите най-посещавани атракции в Германия.

Дори анимационното студио на Walt Disney го използва като вдъхновение за замъка Dornröschen в Дисниленд и логото на Disney.
Красотата на замъка и алпийското Лебедово езеро (Schwansee) вдъхновяват Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро”. Нойшванщайн е дал и образ на замъка на принца на Пепеляшка.

Нойшванщайн е наричан неслучайно и Замъкът на Вагнер.

Смята се, че композиторът и неговото творчество са вдъхновили краля да предприеме това грандиозно строителство и да го декорира, според мотиви от оперите на композитора.
Първата от многобройните срещи на Рихард Вагнер с баварският крал Лудвиг II е на 4 май 1864 г. През 1869 г. Лудвиг II, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, започва строежа на своя „замък на мечтите”, продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк, но не всички успяват да бъдат напълно реализирани. С внезапно настъпилата при неясни обстоятелства смърт на Лудвиг II, на 13 юни 1886 г., от планираните над 30 стаи в замъка, завършени са само 11. Всички по-нататъшни строежи биват замразени.
Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „Парсифал”, „Лоенгрин”, „Танхойзер”, „Тристан и Изолда” и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда /любима птица на краля/, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.
Заради своята неповторима архитектура и вътрешно оформление с право

Нойшванщайн е наричан „Приказният замък”.

Тронната зала е представителната зала на замъка и е дело на Ил и Хофман. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не е бил изпълнен. Картините изобразявали дванадесетте апостола, шест канонизирани крале и сцени от техния живот. На абсидата е изобразен Христос с Мария и неговият любим ученик св. Йоан. В задната част на залата се намира картината на „Св. Георги победоносец”. Тази картина показва в левия си ъгъл планираният от краля четвърти дворец – Фалкенщайн, който не е построен.
Галерията е поддържана от колони, направени от материал, имитиращ порфир. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи. Прекрасна е и мозайката, покриваща пода на залата, дълга 66 фута и широка 50 фута. Повече от 2 милиона камъчета изобразяват живота на растения и животни от целия свят.
Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера – Алпийското и Лебедовото, а между тях е разположен бившият замък „Шванщайн”, днес наричан „Хоеншвангау”. Лудвиг II прекарал 17 години от своето детство и юношество в него.
Четиринадесет скулптори са работили четири и половина години, за да завършат спалнята. Дърворезбата в краищата на краката на леглото изобразяват възкресението на Христос, символизирайки близката прилика между съня и смъртта. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за „Тристан и Изолда”, също станала опера на Вагнер.
От спалнята на краля през странична врата се влиза в малкият „личен” параклис в неоготически стил. Основен елемент е разкошният олтар, където се намира ценно разпятие. По-голямата част от картините в замъка изобразяват мотиви, които Вагнер използва в своите опери.

Има и Певческа зала. Картините в самата зала показват детайли от сагата „Парсифал”, обект на най-важната Вагнерова опера. Повечето са дело на професор Spies и Ferd Piloty – и двамата от Мюнхен. Основният декор на сцената „Магическата гора Клингсор”/”Klingsor’s magic forest”/ е нарисуван от друг мюнхенски художник Кристиян Янк (художник в Кралския Театър).
Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: „Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин”. Този надпис е единственото сведение за строителя на целия замък.
Певческата зала никога не е била използвана приживе от Лудвиг II. Само през 1933 г. били организирани няколко концерта за отбелязване на 50 г. от смъртта на Рихард Вагнер. Подобни концерти и камерна музика били изпълнявани в залата до 1939 г.
След войната, в Певческата зала на „Нойшванщайн” отново започнали да се организират концерти – от 1952 г. до 1969 г., те се състояли винаги през септември.
Всяка година около 1,4 милиона посетители от цял свят се отправят към планините на Бавария в замъка Нойшванщайн.

Ние го посетихме в разгара на лятото и останахме очаровани, въпреки че съветите са да се дойде тук през есента или зимата.
Тази година все още се извършват възстановителни работи, но всички налични стаи са достъпни за посетителите. Очаква се реставрацията да приключи до края на юли 2019 г.
Ако решите да изпитате великолепието на това място, можете да разчитате на нашия транспорт с водач, който говори немски, български и руски.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение.
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”

Вашият коментар

Note: Comments on the web site reflect the views of their authors, and not necessarily the views of the transfers internet portal. Requested to refrain from insults, swearing and vulgar expression. We reserve the right to delete any comment without notice explanations.

Your email address will not be published. Required fields are signed with *