За произхода на любимото на много хора ледено лакомство са написани много и често противоречащи си истории. Някои казват, че първият сладолед се е появил в Антична Гърция, други в Рим, трети – в древния Китай преди 5000 години. Очевидно е едно – че сладоледът изкушава човека вече хилядолетия.
За китайските императори е известно, че са яли сняг и лед от планините, към които придворните готвачи прибавяли портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С този вкусен десерт владетелите се освежавали, докато си почиват. Отначало китайците ревниво пазели тази рецепта в тайна, но после я предали на арабите, а те от своя страна я разпространили сред венецианците и римляните.
Римският император Нерон наредил да се построят специални студени стаи под императорския дворец, където по-дълго време да се съхранява снегът, който робите носели от планините. В него готвачите слагали нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт.
Според една от легендите пътешественикът Марко Поло донесъл от Китай в Италия рецептите за плодов сладолед. 
Те му били подарени от един монголски хан, а блюдото много наподобявало на шербет. Тези рецепти дълго време били пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание. От изискания десерт се възползвала само аристокрацията.
До 1676 година, когато в Париж започнали за произвеждат и продават сладолед. Над 250 парижки сладкари се обединили в кооперация за производство на сладолед, но официалната рецепта оставала държавна тайна.
Сто години след това във във Виена била издадена готварска книга. В нея се съдържали теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата, но наред с това имало и много интересни рецепти за сладолед, като: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини. Казват, че екземпляр от тази книга се пази и до днес.
От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач – по произход французин, поднесъл невероятно вкусен, кремообразен и сладък десерт. Всички били приятно изненадани, а кралят извикал готвача настрана и го помолил да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и даже му предложил пари. Владетелят държал десертът да бъде сервиран само на неговата маса.
След смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. И по този начин сладоледът се разпространил из цяла Европа.
В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестици, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа.
За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат в Америка за масова продажба. Първото кафе-сладолед се появило през август на 1799 година в Хамбург. През 1834 година американецът Джон Перкин патентовал идеята си за използване на компресорен апарат. В следващите десетилетия последвало изобретяването на различни машини.
Началото на серийното производство на фризерите било поставено през 1851 година в Балтимор, щата Мериленд от Якоб Фусел, считан за баща на американската сладоледена индустрия. Постепенно техниката и технологията на промишленото производство на сладолед се усъвършенствала. В някои страни започнали да се създават специализирани фирми за оборудване със сладоледени машини.
Днес говорим за сладоледена индустрия, тъй като сладолед се произвежда в почти всички страни в света. Познати са стотици видове сладолед, като някои от тях се правят по сложни рецепти, които също се пазят от производителите в тайна.
Както рецептите на фамилията Тихи от Виена. През 1952 г. Курт и Мариан Тихи откриват първата си сладоледена зала в изба във Виена. От това място потеглят триколки, които снабдяват с леденото удоволствие дори градинарите и жителите на съседните селища. През 1955 г. Курт Тихи и съпругата му откриват легендарния салон на Reumannplatz.
През 1974 г. Тихи получава титлата „Комерциалрат” за постиженията си, а през 1976 г. – австрийският държавен герб.
През 1977 година Салонът за сладолед на Reumannplatz е допълнен от „ледена градина”. През същата година Кърт Тихи младши, завършил Висшето училище по хотелиерство, се присъединява към компанията и след внезапната смърт на основателя на фирмата Курт Тихи през 1999 г., именно второто поколение продължава да ръководи сладоледения бизнес, основавайки се на доказано качество и традиция.
През 1985 г. към сладоледен салон Tichy е добавен изисканият „Palais de Glace”.
Днес, на Reumannpl. 13, 1100 Wien, можете да опитате голямото разнообразие от Тихи сладоледи – шоколадови, плодови, сметанови, с ром или ликьор, сладоледени торти.
Виена Ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”