Не само хората пътуват. Оказва се, че книгите също имат това влечение, но имат и нужда от нашата помощ за това.
На все повече места в Европа и по света се появяват улични или библиотеки на открито. При тях няма библиотекари и за да вземеш книга, не е нужно да притежаваш читателска карта.
Библиотеките могат да са в населени места или извън тях, в градинки, на площади, на пътя или сред природата. Те са различни по големина и по идея за реализацията им. Някои наподобяват арт инсталации, други са обикновени шкафове или дори малки къщички, подобни на къщички за птици. Целта е да се насърчава четенето и общуването чрез книгите.
Важно е да има дарители с широки сърца и хора, които искат да четат и да обменят литература с други четящи. Тези открити улични библиотеки са и тест за това дали хората са дорасли за нещо подобно – да четат и връщат или да даряват свои книги. При това библиотеките са денонощно на разположение без охрана.
Освен книга, там могат да бъдат оставени бележки с впечатления от прочетеното или препоръки.
Библиотеките на открито са част и от една друга разпространяваща се практика – буккросинг (на английски: BookCrossing) или просто: размяна на книги. Така се нарича практиката да се оставят безплатно книги на обществени места, за да бъдат намерени и прочетени. Тя именно цели да превърне пространствата около нас в открити библиотеки. В случая всяка книга носи уникален номер, чрез който в Интернет може да се проследи нейното движение.
Създател на буккросинг е американският програмист Рон Хорнбейкър. Сайтът, върху който се основава цялото движение, се появява през 2001 г. В началото посещаемостта му е 100 нови регистрации на месец, но след една публикация в печата през март 2002 г. регистрациите се увеличават на 300 и все повече всеки ден.
С регистрация в интернет сайта получавате уникален код за всяка книга и така проследявате пътя й между различни читатели и градове. Книгите не познават географски граници и често се пускат да пътуват отвъд океана.
Буккросинг има членове в над 130 страни, а странстващите книги са над 10 милиона. Буккросърите вярват, че книгите са направени, за да бъдат споделяни. Те регистрират книгите на сайта, така че всяка книга да получи свой собствен номер (BCID= Bookcrossing ID number; буккросинг идентификационен номер), който се използва, за да се означи книгата. Хората, които „хванат” освободена книга, следват инструкциите, дадени на етикета: да посетят сайта www.bookcrossing.com, за да видят къде е била книгата и да направят нов запис, за да узнаят буккросърите преди тях, че тя е в добри ръце. След като я прочетат (или не я прочетат), те от своя страна я „освобождават” на пейка в парка, в кафене, телефонна будка или друго място, където тя може да бъде отново намерена.
Само в България буккросърите вече са около 500 души.
Нищо чудно четящите хора да стават все по-изобретателни. И дано да е така.
Нощните снимки, които сме направили, са от едно селце на 15 км от Прага, а библиотеката на колело е във Виена.
