Историята на виенското кафе

+

 Café Griensteidl 1896По света Виена е символ на европейската история. Градът привлича милиони туристи с великолепно запазените си сгради, многобройните си музеи и богата културна си програма. И когато говорим за традиции, няма как да не споменем своеобразната култура на кафенето, поддържана и запазена през вековете с неповторима любов и усърдие от виенчани.

Кафето във Виена не e нито по-ароматично, нито по-вкусно. Няма и тайна рецепта по която да се приготвя. Но сякаш само тук човек може да усети истинският му вкус и да му се наслади. Да пропътуваш стотици километри до австрийската столица и да не пробваш виенски меланж (Wiener Melange) е все едно да посетиш Париж и да пропуснеш Айфеловата култа.

Но не самото кафе прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция. Легенди и исторически факти се преплитат в опит да изяснят появяването и зараждането на този социален феномен. Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Колшицки (Kolschitzky), който бил в служба на кайзера, получил за своите заслуги по време на военните действия чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност. Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.

Една друга история, базирана на исторически сведения и факти разказва, че първото кафене в града било открито от арменца Деодато (Deodato), таен агент в императорският дворец. Нему била дадена първата превилегия да прави и продава кафе. На Ротентурмщтрасе (Rotenturmstrasse), където той избрал да отвори заведение и до ден днешен има кафене – Даниел Мозер (Cafe Daniel Moser). Ако някога го посетите, обърнете внимание на посвещението изписано на стената в негова чест.

Кафенето като място за среща и социален контакт обаче не е откритие на австрийците – в арабският свят то отдавна било разпространено. В Еропа имало също вече отворени сходни заведения – във Венеция още от 1647 г., а в Англия от 1650 г.. Виенчани обаче развила тази култура и нейните белези са запзаени и до днес в почти първоначалния им вид – например задължителната чаша с вода, която се сервира заедно с кафето.

Кафенетата били основно средище за обяна на новини, информация и клюки. Тъй като по онова време образованието било лукс, виенчани се събирали в тях най-вече за да чуят четенето на новините от вестниците. С времето прочита на преса на обществено място се превърнало в мода. През 1720 г. почти всяко виенско кафене предлагат на своите гости възможността да четат безплатно ежедневницте. Културният елит на австрийската империя бързо свиква с новата мода и превръща кафенетата в свой втори дом. Те стават средище на литературни и философски кръгове, който налагат своите хобита и предпочитания. През 1890 година се провеждат първите литературни четения, а малко по-късно и първите концерти. По този начин виенската култура се пренася от палета и дворци в кафенетата, като става достъпна и за обикновените граждани.

В средата на миналия век виенските кафенета загубват своя специфичен образ. Американската музика и италиянското експресо оказват пагубно влияние върху вековните обичаи на бранша, а телевизията променя навиците на виенчани и ги прави домошари. Ренесанса на виенските кафенета е резултат на умело планувана и проведена от градската управа акция за възстановяването на тази традиция. През 1983 г. те изплзват честването на 300 годишния юбилей и стартират богата културна програма, която връща виенчани към едно от любимите им занимание и щамтиш (Stammtisch).

 

Прословутото кафене “Хавелка” (Hawelka) в центъра на Виена


Текст: Списание “Виена нашият град” / 2011

See page for author [Public domain], via Wikimedia Commons

By Reinhold Völkel (1873–1938) [Public domain], via Wikimedia Commons

By KF at en.wikipedia [Public domain], from Wikimedia Commons

Вашият коментар

Note: Comments on the web site reflect the views of their authors, and not necessarily the views of the transfers internet portal. Requested to refrain from insults, swearing and vulgar expression. We reserve the right to delete any comment without notice explanations.

Your email address will not be published. Required fields are signed with *