На всеки площад, в парк и дори на почти всеки ъгъл във Виена има статуя или скулптура, издигната в памет на известен император, пълководец, политик, композитор или друг жител на града.
Най-много са скулптурите, посветени на великия композитор на всички времена – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791 г.) (още…)
Повече...
Поради мерките, предприети от австрийското правителство, традиционните коледни пазари, които всяка година се отваряха още в средата на ноември и привличаха толкова много хора в централните части на Виена, не се провеждат тази година. Освен за коледните пазари, има забрана за много културни събития, а за традиционните балове вече никой не смее да мечтае.
Разбира се, Коледа във Виена не е отменена.
Бернбах е най-малкият град на окръг Войтсберг в австрийската държава Щирия, но е като магнит за туристите, защо?
Повече...
Сигурно сте наблюдавали на различни места в цивилизовани градове арт решения на обществените WC. Отдавна тези места са част от градската култура и говорят за нивото на цивилизацията.
Повече...
Weltmuseum Wien (бившият Етнологичен музей) във Виена е най-големият антропологичен музей в Австрия и един от водещите етнографски музеи в света.
Повече...
Музикална Виена става още по-привлекателна и загадъчна през декември. Тогава предколедното и новогодишното настроение придават особено очарование и на музикалните изяви. И няма как да е иначе – все пак става въпрос за концертната столица на класическата музика!
Повече...
KUNST HAUS WIEN – наричан Музеят на Хундертвасер, е проектиран от самия художник в духа на всичките му философски и творчески принципи.
От Римската империя насам хората се опитват да надхитрят сезоните, като отглеждат растения в контролирана среда. Методите за това стават все по-усъвършенствани и успешни, а конструкциите – по-сложни. По света има уникални примери за това.
Във Виенските Алпи има стотици дестинации за екскурзии. Особено по време на пандемия това може да бъде вашето място за възстановяване и поддържане на формата.
Рано или късно настъпва моментът, в който трябва да се разделим с домашния любимец. Раздялата обикновено е трудна, а и как точно трябва да стане тя, ако погребенията са официално забранени и за държавата животните са само „биологичен отпадък“.
В повечето европейски държави се предлага само кремация и тя е за предпочитане, особено ако животното е било болно. Иначе телата на домашните любимци носят заплаха за околната среда и хората. Засега кремация в България се извършва само в София. Към днешна дата не съществуват гробища за домашни любимци в България.
Във Виена този проблем е решен. В австрийската столица от 2011 година има специално пространство на централните гробища за домашни любимци. Така виенчани цивилизовано могат да отдадат почит и да се простят с животните, които са били част от семейството им.
Във Виена собствениците могат да избират между погребение с гробно място или крематориум, който се ползва специално за животни.
Гробището за животни в австрийската столица се намира срещу входа на централните гробища. На площ от 2 500 кв. м, сред много дървета и друга зеленина, са разположени различни по големина гробни места за ковчези или урни.
Освен това има построена специална стена за съхранението на урните и дори ритуална зала.
Предвидени са и всички услуги за едно погребение, които собствениците могат да ползват – от полагането на животинката в ковчег до оформянето на гробното място. Могат да бъдат поръчани и стандартни паметни дъски от дърво или каменни плочи. Много от плочите се изработват по индивидуален проект, заедно с образи на любимите животни. Администрацията на парка предлага и поддръжка на гроба от специалисти.
Виенският крематориумът за домашни любимци съществува от 1992 г., но през 2011 г. е извършена модернизацията му. Тук животните се кремират индивидуално или групово.
При желание собствениците могат да положат праха в специалната стена за урни или да получат праха в стандартна урна или пък в донесен от тях съд, който след това да отнесат със себе си.
Нерядко собственици предпочитат да разпръснат праха на място, което е било любимо за техния малък приятел – място, където животното е обичало да тича и играе на воля. Всички живи същества заслужават почит и уважение.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Една трета от Виена се отоплява от изгарянето на боклук, а виенчани не протестират, защото са убедени, че производството, по начина, по който е организирано в австрийската столица, е безвредно.
Идеята да се изгарят отпадъците в Австрия е от 1959 година. Само във Виена има три завода за изгаряне на боклук. През 1971 започва работа “Шпителау”, който е смес от завод за горене на боклуци, топло- и електроцентрала. Тук боклукът се изгаря, водата се прочиства многократно, шлаката се пренася в депо, а металите се отделят и продават.
Годишно тук се изгарят около 250 хил тона боклук, от който се произвеждат 65 GWh електрически ток, захранващ 25 000 домакинства. Генерира се и 410 GWh топлинна енергия, нужна за над 50 000 жилища и няколко големи болници. Заводът произвежда и енергията, необходима за собствената му поддръжка. За да бъде термичната обработка максимално щадяща околната среда, инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри.
Заводът „Шпителау“ е построен първоначално през 1969 г. Тогава той е бил мрачна промишлена сграда. През 1987 година голям пожар унищожава инсталациите и фасадата. Вместо да събори сградата, виенската община решава да възстанови завода по един неподражаем начин. Освен че прилага най-новите стандарти за преработка на отпадъци, които да гарантират опазването на околната среда, тя използва уменията и идеите на еколога, художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Новата сграда била завършена през 1992 г., а фасада й е впечатляваща.
Работата по проекта за изгаряне на отпадъци е започнала през 2002, а реалното изграждане е отнело едва две години 2006-2008. Най-голяма трудност тогава за управата е била да убеди хората, че заводът няма да излъчва вредни емисии и неприятна миризма. Новият заводът струва на общината 220 млн. евро, но тази инвестиция се е изплатила.
Днес „Шпителау“ прилича на грандиозно произведение на изкуството и привлича дори туристи. Казват, че усещането да попаднеш в завода е като на снимачна площадка, където се снима фантастичен филм. И една от странностите е, че в завода има много датчици, камери, тръби, прозрачни стълби, невероятна архитектура с ярки цветове. Има стени, украсени със стъкълца и мозайки, но хора няма – няма охрана, няма видими работници. Такива могат да се видят само, ако имате достъп до командната зала. Там работят по 10 човека на смяна, общо заетите в целия завод служители са 50.
Оператор движи огромни щипки, които захващат боклука и го прехвърлят към огромни пещи за горене. Какво става в тях се наблюдават от илюминатор.
Наоколо е опасано със зелена трева, на площадки по етажите растат дървета. Заводът е на шест етажа, но това може да се разбере само в асансьора, защото необичайната архитектура отвън не може да ги определи с точност.
Такава сграда със същото предназначение Хундертвасер е проектирал и в Осака, Япония. Заводът за преработка на отпадъци „Майсима“ е изграден през 2001 г. Той има капацитет за изгаряне на 900 тона боклук дневно, който се съхранява в бетонна яма, дълбока 44 метра. Самата сграда е на 7 етажа, площта й е над 50 000 кв м., а край нея и върху покрива й са засадени над 16 000 дървета. Заводът също е сред туристическите атракции на Япония.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Едни от най-здравословните начини за туризъм са пешеходните маршрути. Ние предпочетохме Schneeberg (2075 м) – най-високата планина в Долна Австрия и една от най-популярните екскурзионни дестинации в страната.
Казват, че ако стигнете до върха, можете да видите на запад през Rax към Ötscher и Hochschwab до Gesäuse. При добра видимост, на изток можете да съзрете езерото Нойзидъл и Балатон.
Schneeberg е не само място с отлична панорамна гледка, но и планина за всякакви развлекателни дейности.
През 1897 г. от тук за първи път започва да се движи панорамно влакче. Днес то служи като отправна точка за пътувания до Schneeberg. С него можете да се изкачите директно до върха на планината, както император Франц Йосиф преди повече от 100 години.
Модерният влак Salamander ви отвежда до планинската гара Hochschneeberg на 1800 м надморска височина само за 40 минути. Той е построен без бариери и позволява удобно влизане и излизане при всяко време. Модерният влак е построен през 1999 година, той побира 119 човека.
От 1 октомври до 29 ноември влакчето пътува всеки ден, след това – до 8 декември, при добри метеорологични условия. През летните месеци в почивните и празнични дни се движи и ретро парен влак.
На една от междинните спирки – Baumgartner, си заслужава да слезете, преди да стигнете до върха и райската панорама. На тази спирка можете да се подкрепите като опитате вкусните Schneebergbuchteln. Мястото е удобно за групови/семейни тържества и други събития.
Можете да разгледате художествена галерия – най-високата в Австрия. Тя е наречена „Top Art 1800“, намира се на планинската гара на Schneebergbahn. Името си дължи на местоположението си на 1800 метра надморска височина. Галерията е вторият шоурум на художника VOKA, смятан за основател на „Спонтанния реализъм“. Показани са оригинални творби на художника.
Ако ползвате влакче, всички имат подходящи рампи и са удобни за инвалидни колички. Ретро парните влакове нямат тези удобства. Във влаковете няма тоалетни, но такива можете да намерите на някои от гарите.
Ако решите да вървите пеша, препоръчваме пътеките до параклиса Св. Елизабет Кирхерл, калейдоскопа и най-високата галерия “VOKA” /за отбелязване е, че по пътя има груб чакъл/. Панорамният кръгов маршрут „Рай на гледките“ има наклони и пътеката също е направена от едър чакъл. Хижата за риболов е достъпна само за изключително спортни коли. Имайте предвид също, че пътеките могат да се използват само, когато е сухо.
До Schneeberg можете да стигнете с влак – през седмицата с прехвърляния, през уикенда и директен, но можете да разчитате и на нашата транспортна компания, която би ви придвижила от Виена и околностите с цялото ваше оборудване.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Bad Blumau се намира южно от Виена и е място, известно с горещите минерални извори. В последните години то стана още по-популярно, заради 5-звездния термален комплекс, проектиран от самобитния художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер.
В поредица от статии ви разказваме за Хундертвасер като първия изявен еколог в Австрия, фанатичен защитник на околната среда, заклет хуманист и страстен природозащитник, работил през целия си живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда.
Хундертвасер променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци, а неговите концепции са залегнали в правната австрийска система при въвеждането на екологичните стандарти на страната.
Комплексът Bad Blumau е разположен изцяло в природна среда. Тук Хундертвасер е могъл да реализира всичките си необичайни теории – за сливането с природата, за ролята на прозорците, за вълнообразния под.
Намясто можете да разберете още как са се срещнали архитектът Хундертвасер и собственикът на това място Робърт Рогнер, как е построен Рогнер Бад Блумау, кои лечебни извори захранват басейните, защо в сградите няма ъгли или плоски подове, каква е геотермалната система до пречистване на водата и технологията за отопление с лечебния извор Vulkania. Можете също да научите как иновативната инженерна мисъл произвежда електричество, топлина и естествен CO2. Въобще можете да разберете цялата философия на създателите на това невероятно пространство.
Особено в студения сезон много хора копнеят за топлина и уют, за сигурност и възстановяване. Ако останете тук, ще се почувствате като новородени. Някои от стаите имат директен излаз до горещия басейн. Дизайнът и разположението са толкова различни, колкото е различна и неповторима самата природа. Толкова многообразни са и възможностите за релакс и спа процедури, базирани на натурална козметика. И тук кредото е: „Животът в хармония с природата“.
Две от къщите предлагат места за стопани с домашни любимци. При поискване закуската може да бъде доставена директно до вратата на апартамента.
Bad Blumau (община и спа град в окръг Хартберг-Фюрстенфелд в Щирия, Австрия) се намира на около 150 км южно от Виена, но достъпът до него е много лесен, както от австрийската столица, така и директно от летището.
Ако се доверите на услугите на Vietransfers Austria, ние ще се погрижим за превоз и всички удобства, от които пътуването до това уникално място се нуждае. Нашите коли са с различен капацитет, могат да превозят и домашните ви любимци.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение.
Team Vietransfers Austria
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Отричан от едни, обожаван от други, Виена има един художник и архитект, който я прави още по-интересна и популярна в света. Наред с историята и класиката, тя е напред и с модернизма, съчетан с уникалните възгледи на Хундертвасер за природосъобразна среда.
Австриецът Фриденсрайх Хундертвасер започва като художник. От началото на 50-те години обаче той все повече се фокусира върху архитектурата. Наред с това защитава екологията и природосъобразния начин на живот, пише манифести и есета и прави демонстрации. Още през 1958 г. той чете публично своя „Манифест на мухъл“.
През 1972 г. прави първите си архитектурни модели за шоуто на Евровизия ‘Wünsch dir was’, като визуализира идеите си за залесени покриви, наематели на дървета и правата на прозорците. В тези модели той разработва нови архитектурни форми, като например къщата с окото, къщата на терасата и високата поляна.
Тук сега ви представяме едно от неговите авангардни изпълнения, наричано
Къщата на Хундертвасер
Сградата е жилищна кооперация във Виена, но заради визията и авторството на Хундертвасер е един от най-посещаваните туристически обекти на града.
Първоначално е била собственост на общината на град Виена и се е използвала като жилищен блок за социално слабите слоеве от населението. Общината е предоставила на Хундертвасер свобода в архитектирното проектиране и изпълнение и той превръща мястото в цветен и зелен оазис в сърцето на града.
Кооперацията е строена между 1983 г. и 1985 г. без предварителни планове и чертежи от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Хундертвасер казва, че планираната архитектура не може да се смята за изкуство.
За дизайна на комплекса Хундертвасер не е вземал никакви пари, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място.
Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. Разполага с 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 кв. м, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси с обща площ 1000 кв. м, зимна градина от 90 кв. м. както и две детски площадки.
Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са покрити с разноцветни камъчета и са направени вълнообразно. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дървета излизат от стаите, растителността е в изобилие. Сградата няма и два еднакви прозорци. Всеки елемент е в различен цвят. „Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“, заявява приживе Хундертвасер.
Той защитава правото на всеки обитател да декорира фасадата около прозорците си изцяло по свой вкус. Това прави сградата още по-забележителна, а мястото за обитаване – по-приятно за хората в него.
Къщата от 10 години е частна собственост и може да се наблюдава само отвън, тъй като наемателите й не допускат посетители.
Като своя автор сградата е изключително провокативна и ярко контрастира на изчистения, стилен и пуритански урбанистичен пейзаж на австрийската столица. Тя е неделима част от виенското културно наследство и е един от най-посещаваните туристически обекти на австрийската столица. Броят на туристите отдавна е прехвърлил милион.
Хундертвасер е фанатичен защитник на околната среда,
заклет хуманист, еколог и страстен природозащитник – работи цял живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда. Той променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Той е първият изявен еколог в Австрия и неговите концепции са залегнали в правната австрийска система при въвеждането на екологичните стандарти на страната.
През 90-те години на миналия век Хундертвасер публикува своя манифест срещу рационализма. Целта му е била да обясни професионалните си идеи. Той смята, че „и рисуването като занимание, при което импулсът идва отвън от нещо непознато за нас, и архитектурата, са свободни – условие, важно за развитието на всяко изкуство. Планираното рисуване и планираната архитектура не могат да се смятат за изкуство. Това са компромиси на праволинейни хора… Всеки трябва сам да изрази себе си. Съвършенството се крие в спиралите и кривите линии“… Като яростен противник на правата линия той открива, че тя е „лишена от божественост“.
„От какво има нужда човек, за да е щастлив – от крачки напред и крачки назад. Едно непрекъснато движение. Моето изкуство е толкова различно, защото е вегетационно“, обяснява работата си ексцентричният творец. Любимият символ на Хундертвасер e спиралата. Презира симетрията, правата линия и гладката повърхнина. Обича цветовете.
Хундертвасер създава нова философия в архитектурата. В къщите, изградени от него, всяко свободно ъгълче е заето от зеленина. Дървета растат по терасите. Клони се подават направо от прозорците. Покривите са покрити с дървета, цветя и трева. Сградите са оцветени в различни цветове.
Според Хундертвасер всеки един човек трябва да има правото с четка, потопена в желана цветна боя, да боядиса фасадата около прозорците на своя дом до там, докъдето може да стигне. По този начин на хората се дава правото да изразят своята индивидуалност. Така те няма да се чувстват подтиснати и ограничени от баналните сиви блокове, еднообразни по вид. В пъстрите и весели къщи на Хундертвасер няма и два еднакви прозореца.
Освен идеята за „правото на прозореца“, Хундертвасер развива идеята за „дърво-наемател“, според която всеки човек трябва да отглежда поне по едно дърво в дома си, като вместо с наем, то ще му се отблагодарява със своята зеленина, сянка и пречистен въздухът.
Запазена марка на Хундертвасер са и вълнообразните подове – „неравният под е мелодия за краката“ и те се успокояват, смята той.
Творчеството на Хундертвасер е утопия и красота. То е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството.
Къщата, наричана Къща в хармония с природата, се намира на Kegelgasse 36-38, 1030 Виена.
На Хундертвасер принадлежат и други изключително интересни обекти, част от които с огромно удоволствие ще се опитаме да ви представим в поредица от статии.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Вьортерзее е популярно езеро в Южна Каринтия. То е основна туристическа дестинация през лятото, заради възможностите за къпане и за плаване с лодки, както и заради множеството заведения наоколо.
Вьортерзее (Връбско езеро) е най-голямото езеро в Каринтия и едно от най-топлите алпийски езера.
Поради защитеното местоположение и ниското наводнение горният слой вода (епилимнион), който достига дълбочина до 8 метра, може да достигне температури над 25 ° C, на брега температурите се покачват значително по-високи в пъти. Охлаждането под 20 ° се извършва едва през септември. Ледът се топи в началото на март. Ледена покривка се образува само в изключително студени зими. Последният път, когато езерото Вьортерзее замръзна напълно, е през февруари 2006 г. И тогава е имало писта за пързаляне от около 15 км.
Вьортерзее се захранва от голям брой по-малки потоци, най-големият от които е Райфницбах, има и изход – затова водата му е чиста.
Езерото е разделено на три басейна от острови, полуострови и подводни прагове.
Островът, на който е енорията и бившата колегиална църква Св. Примус и Фелисиан, са станали полуостров. Другите два са островът на капуцините близо до Унтерделах и островът на цветята (бивш остров на змиите). Той не е получил предишното си име от змиите, които са го обитавали, а заради формата си, но преди години е решено да бъде преименуван с по-гостоприемното „цветния остров“.
Легенда разказва за град с великолепни къщи, за които се твърди, че е съществувал преди стотици години, където днес е Вьортерзее. Жителите му били необуздани и разточителни. Веднъж пирували в навечерието на Великден. Никой не обърнал внимание на камбанения звън. Тогава вратата на балната зала се отворила и един мъж призовал хората да се приберат по 
домовете си, преди да изтече часът на покаянието и наказанието да ги достигне! Отговорил му презрителен смях и двойките отново се завъртели в танца. Няколко минути преди полунощ старецът влязъл отново сред хората, но опитът му да призове хората към покаяние били още по-неуспешни.
В полунощ всички светлини изгаснали, стените се разтресли, завалял пороен дъжд, избухнала гръмотевична буря. Цялият град и нечестивите му обитатели били потопени. Така е създаден Вертерзее. Местните рибари твърдят, че в тихите летни вечери от дълбините на езерото се чуват дрънкане и звън.
Днес в централната част на полуострова е здравният курорт Pörtschach. През летните месеци главната му алея представлява море от ухаещи цветя.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Замъкът Schönbühel (Шьонбюел) стои величествено като на трон върху скала, разположена директно срещу Дунава. Гледките оттук са прекрасни, особено при залеза на слънцето.
От бившия манастир на Картузианския орден, църквата и Музея на Картузиан можете да научите много за историята на това място, за ежедневието на рицарите и средновековния живот, за потайностите на обителта.
Бароковата сграда на абатството Мелк е една от най-впечатляващите на север от Алпите.
През 976 г. германският император се противопоставя на Бабенбергите с Остмарк, голяма част от днешна Долна Австрия. Бабенбергерите установили резиденцията си в Мелк и поели защитата над Дунава и земята им. Малко по малко Бабенбергите откъсвали все повече и повече земя от унгарците. В резултат на това те загубват Дунавската долина от погледа си и прехвърлят защитата на Дунав на семейство Куенринг, което скоро се радва на голямо влияние.
Ницо фон Гобацбург построява замъчния комплекс Агщайн между 1100 и 1113 година. Той е трябвало да защитава търговците, но в крайна сметка станало обратното.
Правото на пътна такса по Дунав е свързано със собствеността. Поради тази дунавска такса е имало ожесточени спорове със суверените, в резултат на което замъкът беше превземан два пъти и частично разрушен.
Ако разгледате местоположението на замъка и характера на неговите умело проектирани отбранителни работи, стигате до заключението, че при внимателна отбрана той може да бъде взет само при глад или когато средствата за защита се изчерпят.
През 1529 г. Османско нашествие опустошава замъка Агщайн. През 1606 г. По времето на Анна фон Полхайм е възстановен. Новата сграда е приютила населението на района по време на 30-годишната война, когато вражески воини бродят по Дунавската долина. През 1685 г. Агщайн става собственост на защитника на Виена граф Рюдигер фон Стархемберг. От тогава стените му започват да западат.
За изграждането на манастира Лангег са вадени камъни и греди. Като руини, останки от готиката, каменните стени се извисяват към небето и днес.
Полуразрушеният замък, недалеч от графския, е избягван от моряците като място на зли духове. Точно то е избрано от граф Конрад Балтазар от Стархембърг да построи параклис на скалата, като първата литургия се провежда през 1667 година. Оттогава по двама сервити от Виена осигуряват пастирски грижи в църквата на замъка.
Много други исторически, мистични и тайнствени неща можете да научите, ако поръчате екскурзовод и обиколка на манастира и замъка, но и да и доловите сами намясто.
Ние можем да ви предложим безпогрешна логистика и транспортиране до това живописно, интересно и подходящо за културен отдих място.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Гробищните паркове са част от културата на всеки голям европейски град. В това отношение австрийската столица е един пример.
Централното гробище е най-известното сред близо 50 гробища на Виена. То е едно от най-големите гробища в света по брой посетители. А това е така, защото то е не само място за погребения на хора от всички вероизповедания, но е красив парк и своеобразен музей на открито.
(още…)
Ричард I Лъвското сърце символизира представата за справедлив монарх, идеален рицар и кръстоносец. Той е крал на Англия в периода 1189-1199. Представител е на династията на Плантагенетите, син на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонор Аквитанска.
Историците казват, че е бил лош крал, но блестящ войник. Името му е обвито в легенди, много от тях са в основата на популярни романи, филми и мюзикъли.
Макар да е бил крал на Англия в продължение на десет години, в самата страна Ричард I прекарва едва шест месеца от живота си. Той е участвал в Третия кръстоносен поход. През октомври 1192 г., когато се завръща от Светите земи, попада в Австрия. Отношенията му с австрийския херцог Леополд обаче били лоши и по тази причина кралят и спътниците му се представяли за странници. Но това, че разполагали с много пари, ги разобличило и те били задържани.
През февруари 1193 г. Леополд предал английския монарх на немския крал и император на Свещената римска империя Хайнрих VI от династията Хоенщауфен. Ричард прекарал в плен 15 месеца в различни градове в Германия, включително в Шпайер, Майнц и Вормс. През март 1193 г. бил изправен на съд. Обвиненията срещу него били сериозни: твърдяло се, че е оскърбил знамето на австрийския херцог и е изоставил Светите земи в ръцете на мюсюлманите, сключвайки мир със султан Саладин.
За освобождаването му е поискан рекорден откуп от над 100 хиляди марки, което по онова време съответствало на 23 тона сребро. Сумата била три пъти по-голяма от годишния доход на цялото английското кралство и била най-големият откуп, искан дотогава за някого. За да събере нужната сума, в Англия бил въведен специален подоходен налог – четвъртината от всички доходи, събрани били и допълнителни вноски от манастирите, като сребърните литургически предмети били претопени. В началото на 1194 г. откупът бил платен и крал Ричард се върнал в родината си.
След пет години, на 41-годишна възраст, кралят умрял, уцелен от арбалет при обсадата на замък във Франция.
Колкото легенди има за живота му, много повече са за сърцето му. Особено след като френски учени намериха в останките от него маргарити, мента, тамян, мирта, а също живак, креозот и вар, както съобщава АП.
Според изследователите съвременниците на Ричард са се опитали да балсамират сърцето на краля и едновременно да му предадат приятен мирис. Освен това те го поставили в специален оловен контейнер. Той обаче не бил херметически и при откриването на сърцето през 1838 г. то се било превърнало в прах.
Изследването на най-старото според някои учени намерено сърце се оказало интересно и от историческа гледна точка. То позволило на експертите да изключат една от версиите за гибелта на краля.
Сега с увереност може да се каже, че арбалетната стрела, с която Ричард бил смъртно ранен през 1199 г. не е била отровна. Най-вероятно стрелата, уцелила рамото, близо до врата, е предизвикала неизлечима гангрена.
И сега за Австрия. Селището Дюрнщайн е само на 80 км западно от Виена, а те пренася веднага в Средновековието. Тук историята и красивата природа запленяват. Малкият сега град е построен преди векове като крепост. Известен го прави това, че Ричард Лъвското сърце е бил затворен именно тук през 1192 г. от австрийския херцог Леополд V, който го обвинява за смъртта на братовчед си Конрад. Както е известно, арестът на кръстоносеца Ричард обаче води до реакция на папата, който отлъчва Леополд от католическата църква. Причините не са само ареста, а и сделките, които са последвали с искане на откупи.
Така или иначе Ричард е прекарал в Дюрнщайн цели две години. Елеонора Аквитанска събира исканата сума чрез извънредни данъци и на 4 февруари 1194 г. кралят на Англия е освободен.
На най-високата скала над Дюрнщайн в ранното Средновековие се извисявал замъкът Куенрингер, който бил разрушен по-късно. Построен е наново през 1650 г., като до днес могат да се видят развалините на първоначалната сграда. До тях се стига пеша, а гледката, която се разкрива от там, оправдава усилията. Казват, че именно гледката на тези околности са вдъхновили приказките за магически царства на Братя Грим.
Това е в исторически план. Средновековни замъци, църкви и абатства обаче днес се редуват със зелени хълмове, терасирани лозя, гористи склонове и овощни градини с кайсиеви дръвчета.
Красивата природа на слънчевата долина Вахау и река Дунав правят това място едно от най-живописните и плодородните винарски области на Австрия.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Снимки: Vietransfers Austria
St.Marxer Friedhofpark – това е мястото, където първоначално е бил погребан Моцарт. За съжаление, мястото не е маркирано и всички опити да бъде установено къде точно са положени тленните останки на един от най-великите композитори в историята на човечеството, досега са се проваляли.
И след основното претърсване на гробищата по инициатива на вдовицата на Моцарт, 17 години след неговата смърт, лобното място на великия композитор не е локализирано. Без успех завършва и търсенето от Винсент Новело през 1829 г.
Гробището „Св. Маркс“ е гробище във виенския окръг Landstraße, използвано от 1784 до 1874 г.
Гробището е отворено след указ на император Йосиф II, който забранява по-нататъшни погребения в гробища във външните стени на град Виена. Той също така разпоредил телата да бъдат погребвани в гробове без маркировка, без ковчези и балсамиране. Тази наредба обаче никога не е влизала официално в сила във Виена. Правителството не е искало да се напомня на населението за масовите погребения по време на чума. Затова историците твърдят, че в края на 18-ти век във Виена не е имало масови гробове. Ту отхвърлят и някои общоприети предположения, че гробът на Моцарт не е маркиран, защото е погребат като твърде беден. Погребението е станало през 1791 г. и то просто е следвало тогавашните разпоредби.
През 1855 г. е издигнат надгробен камък там, където все пак се е предполагало, че е мястото, където Моцарт е бил погребан. По-късно камъкът е пренесен в Zentralfriedhof, където е обособена група от гробове на известни музикални дейци и композитори.
В гробището „Св. Маркс“ са останали гробовете на Ана Готлиб, Йохан Георг Албрехтсбергер, Йозеф Щраус, Антон Диабели, Граф Филип фон Кобенцл и десетина други знаменитости. Славата си това място все пак дължи на най-известният – Волфганг Амадеус Моцарт.
По-късно работник е заменил надгробната с мемориална плоча, която впоследствие е била разширена от няколко сътрудници.
Известният днес мемориал, който се посещава от много хора, е ремонтиран последно от виенския скулптор Флориан Джоузефу-Друо през 1950 година.
Красивият мемориал може да бъде посетен всеки ден. Паркът се затваря вечер след 20 часа.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Виенската зоологическа градина е превърната в образователен и научен център. Най-старата зоо градина в света е разположена в парка на двореца Шонбрун. Съпругът на Мария Терезия император Франц I Стефан е имал голям интерес към естествената история и именно той е сътворил истински малки дворци за животинските видове, които императорското семейство получавало от цял свят като дарове.
Отначало направил менажерия с тринадесет заграждения за животни, всяко със собствен водоизточник и с открита и закрита част за различните видове, както и с басейн за водните птици. Централен едноетажен павилион, където императорската двойка от време на време е закусвала, оформял визуалния акцент.
Менажерията е започнала да действа през 1752 г., официално е открита за свободен достъп през 1779 г.
Император Йосиф II е продължил с поддържането на менажерията, а експедициите през 1780-те допринасят за попълването на колекцията с нови екземпляри.
През деветнадесети век са добавени слонове, камили, кенгурута и друга екзотична фауна. Сензация за ентусиазираните виенчани предизвиква пристигането на първия жираф, подарък на египетския вицекрал, през 1828 г. Въпреки че е получил възможно най-добрата грижа, жирафът умира само след няколко месеца. Колекцията се попълва с нов жираф след 23 години.
В края на деветнадесети век менажерията прераства в съвременна зоологическа градина. Стените между загражденията са съборени през 1880 г. и заменени с решетки, така че образците да могат да се придвижват и да бъдат наблюдавани по-лесно. След 1900 г. зоологическата градина се разширява, през 1914 г. в нея има вече 3 470 животни.
През 1906 г. за първи път специалисти от цял свят наблюдават тук раждането на африканско слонче под лекарски грижи. В Шонбрун за първи път в света се ражда и бебе панда, заченато в зоологическата градина.
През 2014 г. бе изцяло ремонтирано мястото на белите мечки. Днес те разполагат с площ от 1 700 кв.м. и всякакви удобства и възможности за гмуркане.
Менажерията обогатява своята флора и фауна и се превръща в истински образователен център и място за научни изследвания, включително и за опазване на видовете. Всеки закупен от посетителите билет за днешната Зоологическа градина подпомага и тази дейност.
В зоо градината има тематични дни. Събота, 17 октомври, и неделя, 18 октомври 2020 г. са обявени за Дни на рибите. Прекомерният риболов е една от най-големите заплахи за световните рибни запаси. Търсенето на риба се е удвоило през последните 50 години, поради нарастването на популацията и увеличеното търсене.
Приловът също е голям проблем. Прилов са онези животни, които се озовават в мрежите, но не принадлежат към видовете, които действително са били ловени. Те се хвърлят обратно в морето мъртви или умиращи. 40 % от световния улов е прилов – 40 милиона тона!
По време на определените Дни на рибата, посетителите ще научат какво трябва да се случи, за да се подобри ситуацията, за какво да се внимава, когато се яде риба и какво прави зоопаркът.
Повишаване на информираността на потребителите, създаване на морски защитени зони, насърчаване на местните рибари и намаляване на прилова с по-добри методи за риболов: това са някои от мерките, които могат да помогнат, смятат организаторите.
По много показатели като защита на видовете, условия за живот на животните, разнообразие, брой на посетителите и други виенската Зоологическа градина многократно е обявявана за най-добрата в Европа.
Средата, в която живеят тук всички около 500 животински вида, наподобява естествената среда на животните. За белите мечки, например, е създадена площ от 1 700 кв.м. с всякакви удобства и възможности за гмуркане. Посетителите могат да видят още редки пингвини и други различни видове птици до сибирски лъвове.
Обширният парк впечатлява и с цялостната си среда и атмосфера и не напразно е любимо място не само на виенчани, но и на много туристи.
Над 2 млн. посетители годишно се радват на редките животински видове и разнообразни атракции, които се организират с тях. Павилионът за пикник на Мария Терезия е превърнат днес в прекрасно заведение, където може да се опита вкусната класическа австрийска кухня.
Зоопаркът е отворен всеки ден от 9:00 ч. – 365 дни в годината, включително и по време на официални празници. Времето за затваряне е между 16:30 и 18:30, в зависимост от сезона. През зимата се затваря в по-ранните часове.
Къщата за аквариум-терариум и Tirolerhof се затварят в края на часовете за посещение на зоологическата градина, къщичката за птици един час преди това, всички останали къщи за животни – половин час преди това.
Деца под 14-годишна възраст имат право да влизат само придружени от възрастен. До 6-годишна възраст влизат безплатно.
Кучетата нямат право в целия парк на замъка – а оттам и в зоопарка. Кучетата помощници (с лична карта, сертификат за ваксинация и каишка) са освободени от тази забрана.
По време на обявената карантина, заради корона вируса, се спазват някои задължителни мерки: 2 метра отстояние; маски на закрито – това се отнася за къщите за животни, информационния център и тоалетните. Не се позволява храненето на животните.
Има и зони за пикник. Голямата детска площадка е отворена.
Зоомагазинът на изхода Hietzing е отворен в съответствие с приложимите разпоредби. Билети могат да бъдат закупени и онлайн.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Великият композитор е пребивавал в тази къща на Mölker Bastei 8, 1010 Wien, Австрия, през двадесетте години на 19 век. Потърсил е усамотение тук, надявайки да преодолее болката и прогресиращо увеличаващата се глухота. Именно тук е създал някои от великите си произведения – „О Тобиас“, „Миса Солемнис“, а през 1824 г. завършва Деветата симфония.
Днес стаите на горния етаж, които композиторът е обитавал, са превърнати в малък музей. Легло, пиано, няколко фотографии и порцеланови предмети създават впечатление за неговия живот и работна среда.
През седмицата музеят е отворен от 16-18 часа, а в събота и неделя – от 10-12 и от 16-18 ч.
Лудвиг ван Бетхо̀вен е немски композитор, представител на Виенската школа, между класицизма и романтизма.
Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, вдъхновил поколения музиканти и почитатели на класическата музика.
Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.
Бетховен прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много свои приятели, познати и почитатели. Той умира на 26 март 1827 година, на 56 годишна възраст. Причината за смъртта му остава неизяснена.
През 2020 г. светът отбелязва 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетховен – композиторът, който промени музиката завинаги, влезе в историята като музикален революционер и първопроходник на музикалния романтизъм и увенча финала на епохата на „Виенската класика”.
Бетховен оставя на поколенията общо 240 произведения забележителни – симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.
На много места по света се проведоха музикални събития в негова чест. Симфоничният оркестър на радио ORF дава своя принос към инициативата All Together: Global Ode to Joy на 16 октомври 2020 г.
За годишнината е създадено специално приложение с добавена реалност, което ще бъде на разположение на гостите на австрийската столица, а ще може да се активира и на няколко специални точки в различни градове по света.
На 16 декември 2020 г. трябва да е заключителното събитие от честванията на годишнината, в церемониалната зала на Rathaus, кметството.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
През 11-12 век Виена е била обградена с крепостна стена. През 1531-1672 г. е било построено ново укрепление, разделено на бастиони (изпъкнали платформи), свързани чрез „завеси“ (свързващи стени), частично повдигнати от „котки“ (надстройки) или заобиколени от средно 20 метра широк ров (с изключение на дунавската страна).
На крепостната стена към съоръжението е имало шест по-големи и по-малки градски порти, които са осигурявали връзката отвън. Отначало външната зона не е била застроена.
Днешният централен градски район № 1 – „Инерещат“, историческият център на Виена, е попадал в оградените със стени и валове територии. През 1857 година стените са съборени, за да може градът да расте и да обедини по-малки околни селища.
Тогава е образуван Рингщрасе (или просто Ринг), поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе започва точно през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил историзъм, които в днешно време се смятат за част от значимите забележителности на града.
Булевард „Гюртел“, образуващ втори полуръг около Виена, също възниква през втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 век.
След „Гюртел“ се намират бившите предградия, официално станали част от столицата през 1892 г.
На някои места във Виена днес са запазени откритите по-късно останки от старата крепостна стена и сполучливо са имплантирани в съвременната градска среда.
Сливането на старото с новото строителство прави Виена още по-загадъчна и красива.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Тази година в началото на лятото и непосредствено след пандемната изолация Виена реши да обособи дълга, макар и временна, велоалея по един от големите си булеварди – „Пратерщрасе“. Пратерщрасе е важен велосипеден маршрут, тъй като това е връзката с централната алея в Пратера и с Дунавския остров, където виенчани обичат да прекарват свободното си време.
Същата мярка е приложена и за „Ваграмещрасе“, като тук велоялеята е отделена чрез разделителни елементи с останалата част на улицата. Така велоалеята е безопасна и за най-малките велосипедисти.
Десетки европейски градове инвестират милиони левове в нови километри велоалеи, други превръщат зони за паркиране във велосипедни стоянки и алеи.
Доста държави по света разработват планове, с които да превърнат колелото в основен начин на придвижване на хората. След коронавируса това се оказва не само средство за екологичен транспорт – превръща се в основен начин за справяне с негативите от епидемичните мерки, изискващи дистанция и безопасност. Велосипедите отговарят на тези изисквания, освен това подобряват физическото здраве на хората, а и не отделят вредни емисии.
Велоалеи във Виена се изграждат от десетилетия и това е един от показателите австрийската столица да е призната за най-добрият град за живеене. През 90-те години в града има 190 км велоалеи, а през 2017 г. -1379 км, към днешна дата те са вече близо 2 500 км!
Тeмпoтo, c кoeтo във Виена колелото oт cрeдcтвo зa зaбaвлeниe прeз cвoбoднoтo врeмe ce прeвръщa в нaчин зa прeвoзвaнe, e нaиcтинa впeчaтлявaщo.
Ако средната цена на един велосипед е 660 евро, а на една лека кола – 22 000 евро, то със спестените пари човек би могъл да посети 426 концерта
или в продължение на 20 години да пие по кафе на ден, казват виенчани и така изтъкват предимствата на велотранспорта. Сметките могат да имат и други измерения.
Ситуацията изисква по-справедливо разпределение на публичното пространство, иновативни решения и безопасни маршрути, казват от общинската управа на Виена. И усилията се оправдават. Проучванията показват, че в последно време значително повече хора използват велосипеда както средство за придвижване в града.
Може да се каже, че вcякo 10-тo прeвoзнo cрeдcтвo e кoлeлo. Пo тaзи причинa oбщинa Виeнa прoдължaвa дa рaзрacтвa грaдcкaтa вeлoмрeжa кaтo в някoи oтceчки кoлoeздaчитe дocтигaт дo 20 нa cтo oт учacтницитe нa пътя.
На колело или пеша,
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Известно е, че приблизително 50% от площта на Виена (около 200 квадратни километра) са зелени територии, което я прави един от най-елитните, екологично чисти, красиви и предпочитани за живеене и туризъм градове в света. Голяма част от зелените площи са безплатни за обществено ползване.
Градските зелени площи във Виена се администрират от общинския отдел 42 – паркове и градини (MA 42), от общинския отдел 49 – горското стопанство и градското земеделие (MA 49) и Friedhöfe Wien (гробищата).
Международно известните (бивши имперски) паркове във Виена като Шьонбрун, Белведере, Бурггартен, Фолксгартен и Аугартен са национална грижа и са администрирани от Република Австрия от 1918 година до сега.
Безценната полза от зелените площи бе почувствана осезателно и по време на пандемията от Covid, когато присъствието в затворени помещения бе ограничено. По това време ние ви разказахме за възможностите за отдих и развлечение в тях, а също и в покрайнините на града.
Сега ви представяме Türkenschanzpark.
Спираме се на него като важен ботанически център. Паркът е известен със стоите редки растителни видове и живописен пейзаж.
Türkenschanzpark е разположен в 1180 Виена – в покрайнините на столицата. Обхваща приблизително 150 кв. м. площ.
Може да се каже, че този парк е един от първите примери за публично-частно партньорство във Виена. Той е уникален с това, че е построен от местни жители, заедно със съседното селище „Wiener Cottage“. Едва след построяването му паркът е поет от управата на града.
Още през 1883 г. е създаден комитет, който да наблюдава „създаването на обществен парк в Тюркеншанзе“. Паркът е построен между 1885 и 1888 г.. Строителството му се ръководи от градския градинар Густав Сенхолц (1850-1895). Император Франц Йосиф I лично дава старт на тържествата, по случай откриването на парка на 30 септември 1888 година.
Името на парка, очаквано, идва от наименованието за района, а то е получено от историческите турски окопи, намерени на мястото.
След 1892 г. паркът преминава на общинско управление и тогава градската управа възлага ремонтирането му. По това време е направено езерото. По-късно, през 1905-1909 г. проектът на парка е значително разширен и обогатен. Строителството тогава се ръководи от директорът на градското планиране Хайнрих Голдемунд и от общинския директор на градината Wenzel Hybler. Именно от този период са атрактивните паркови парапети.
Днес Türkenschanzpark е особено известен със своите интересни, редки ботанически растения, които по изключително живописен начин се включват във вълнообразния пейзаж.
Една от забележителностите на парка е запазената историческа водна кула „Paulinenwarte“. Тя е обновена и отворена за посещение от обществеността от юли 2010 г. През голямата площ на парка минава предградие. Но хълмовете са осеяни с ливади, а криволичещи пътеки канят посетителите да се разходят. Място за спорт, релакс и презареждане през почивните дни, а и по всяко време през седмицата.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Знаете ли къде се намира най-малкият парк на Виена и с какво е интересен той?
Дори и градска градина не е с площта от приблизително 200 кв.м., но виенчани го наричат паркът на Рок, от уважение към човека, чието име носи.
Този много малък парк край Schreyvogelgasse е кръстен на ботаника, антрополог, изследовател, лингвист, фотограф и автор Джоузеф Франсис Рок.
Jospeh Francis (Franz) Rock е роден във Виена през 1884 г. Той е живял в непосредствена близост до парка (Universitätsring 12), който сега носи неговото име.
През 1905 г. изследователят емигрира в САЩ. По-късно той приема американско гражданство и е последният от големите изследователи и „ловци“ на растения, работещи за Arbold Arboretum.
Животът на Джозеф Франсис Рок е много интересен. От 1920 г. до 1948 г. той живее и работи в Югозападен Китай и се занимава основно с цветята Божур. Paeonia rockii е вид Божур, който е кръстен на него. Paeonia rockii, като диви видове, не е бил открит до 1990 г., но от 1992 година е признат за свой собствен вид.
Рок събира семена в манастира Чон в Китай и ги отглежда в Англия и в САЩ. Този вид божур расте до два метра и живее до 100 години. Именно божур е цветето, което украсява парка, носещ името на „ловеца“ на редки цветя и растения.
Изследователят Рок е починал в Хонолулу, САЩ, през 1962 г. Паркът е обособен и кръстен на негово име доста по-късно – по време на отбелзване на 40-годишнината на австрийско-китайските отношения през 2011 година.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Градините на красивия дворец Шьонбрун са една огромна наслада за сетивата. Преди години те били използвани от фамилията на Хабсбургите като ловно място. Франц I Стефан Лотарингски (съпругът на Мария Терезия) ги превръща в невероятния бароков комплекс, на който днес се наслаждават и жителите на Виена, и многобройните посетители от цял свят.
Паркът е направен по френски образец. Подрязани дървета, митологични скулптури и фонтан на Нептун са част от нещата, които го характеризират. Към тях се включват още панорамната площадка на Мария Терезия „Глориет”, Къщата на палмите, Къщата на пеперудите, Оранжерията, Лабиринта, Виенската зоологическа градина – най-старата в света, които можете да посетите с индивидуални входни билети.
По правило градините са свързани с архитектурата на двореца, което е продължение на неговите великолепни интериори. Централната ос на двореца формира „гръбнака“ на градината, чиято симетрия се определя от ортогонални и диагонални оси.
Най-голямото открито пространство в градините е пред южната страна на двореца, където градинарите са изградили изключителна декоративна украса, с подстригани живи плетове от едната страна, както и с редица мраморни статуи.
През 1753 г. съпругът на Мария Терезия, император Франц I Стефан поставя началото на сегашните Палмова градина и Ботаническа градина, които с времето се разширявали с допълнителни оранжерии. Днес тук растат около 4000 растения от близо 800 различни вида.
В Къщата на пустинята, бивша Слънчева къща има ботанически екземпляри от Австралия и Южна Африка.
Вилхелмина Амалия е оранжерна градина, където зимуват някои от цитрусовите дървета. Със своите 189 м дължина и 10 м широчина тя е една от двете най-големи барокови оранжерии в света, другата е във Версай.
Построяването й е инициирано също от Франц I Стефан през 1754 г. Тук Йосиф II е обичал да устройва банкети.
Във вътрешността на замъка интерес представлява малкият швейцарски двор с императорския параклис. Вълнуващо преживяване през лятото и днес са музикалните спектакли и концерти, които се провеждат в дворцовия театър.
Лабиринтът в Шьонбрун е едно от любимите места за семейства с деца и млади хора. Той е изложен през 1720 г. с четири квадранта с централен павилион. През 1999 г. е открит новият Лабиринт, който тогава се простирал на площ от 1.715 кв.м. В центъра му е имало площадка за наблюдение, до която са поставени два хармонични камъка с „енергизиращи свойства“. Оттогава лабиринтът е обогатен игри за посетители от всички възрасти и днес заема площ от 2.700 кв.м.
На място ще научите много повече за красивите барокови градини, забележителностите и атракциите в тях. Бихте могли да се възползвате от билет, който е валиден за цял ден и е на символична цена. Ако искате да спестите от времето си, можете да използвате мини-влак. От него ще се насладите на сложни лабиринти, фонтани и приказни градини в продължение на 50 минути, но има 9 туристически спирки, на които можете да се задържите, като посетите стъклената Палмова къща, зоопарка или други места.
Като цяло паркът в двореца Шьонбрун е отворен за обществеността от около 1779 г. и оттогава е постоянен обект на интерес – и културен, и исторически. От 1996 г., заедно с двореца, той е включен в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното наследство.
Парковите порти се отварят в 6.30 часа всеки ден през летните месеци. От 1 ноември до 31 март работното време е от 8 до 17 часа.
Последното допускане до всички атракции е 45 минути преди затварянето на парка. Очаквано, посещенията не са разрешени за домашните любимци.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Повече...
Не случайно пеперудата е била винаги източник на вдъхновение, не само в областта на изкуството. Ще ви разкажем защо. А също и за великолепната къща, която те обитават в сърцето на Виена.
На 200 метра от Операта, непосредствено зад двореца Хофбург, една от великолепните сгради в стил Арт Нуво, построена в началото на миналия век, е превърната в дом на най-изразителния символ на красотата. През цялата година можете да се възхитите на хиляди свободно летящи дневни и нощни видове от най-фините и красиви свободнолетящи летящи същества.
Къщата е разположена непосредствено до градините на двореца Бурггартен, точно до Музей Албертина. Съоръжението е с площ 280 кв. метра и наподобява огромна оранжерия. Температурата вътре е 26 градуса, влажността – 80 %, каквито са естествените тропически условия за живот на пеперудите. Малки езерца и водопади допринасят за високото ниво на влажност. Стъклената структура на къщата пък предлага максимум естествена светлина, която също е от съществено значение за пеперудите и за растенията.
Точно до входа е поставен голям стъклен аквариум за какавидите, от които ще се излюпят нови пеперуди. Специални текстове обясняват процеса на размножаване и развитие на всички видове, налични в музея. Женската при различните видове снася от 20 до 1000 яйца.
Метаморфозата от „ненаситната” гъсеница до красивата и филигранна пеперуда винаги са очаровали творческата част от човечеството. В много култури и религии тази метаморфоза е символ на безсмъртието, възкресението и прераждането.
Пеперудата като символ на безсмъртната душа
може да се намери в гръцката и римската митология, а също така е била увековечена в египетските картини на гробници.
И в християнството пеперудата също може да бъде намерена като какавида и молец върху многобройни надгробни паметници, където представлява възкресението. В Азия пеперудата се свързва с ново начало. Тук, в Къщата във Виена, пеперудите са навсякъде и могат да кацат свободно на ръката, рамото, главата ви, поединично или по няколко наведнъж. Така можете да се докоснете до най-голямата пеперуда – атлаския молец (Attacus Atlas), чийто женски индивид може да достигне размах на крилата до 30 см. Или до също грамадната Пеперуда кобра, оцветена ярко. И до великолепното насекомо, носещо гордото име Адмирал. Стига да познавате тези видове.
В специална зала можете да изгледате филма: „Пратениците на боговете – пеперуди, живот като ден и нощ“ от Курт Мюндл и да научите повече за крилатата красота. Идеята е обществеността да е наясно със защитата на пеперудите в световен мащаб.
Обитателите на виенската Къща на пеперудите произхождат
от страни като Коста Рика, Суринам, Тайланд и Филипините. Пеперудите в къщата обаче не са защитени видове. Те не са уловени в дивата природа. Размножават се изцяло в къщата и не се продават на колекционери.
Цъфтящите растения като хибискус, лантана, плумбаго и др., произвеждат нектар и по този начин служат като основен източник за храна на пеперудите. Красиви аранжировки от изкуствени цветя пък се пръскат с мед и също служат като станция за хранене на пеперудите. Някои видове пеперуди обичат да изсмукват соковете от плодовете, поради което на различни места можете да видите поставени малки чинии с плодове.
Научното наименование на пеперудата Lepidoptera идва от гръцки и се състои от думите “скала” и “крило”. Докато на немски език „пеперуда” произлиза от източно централната немска дума Schmetten, което означава нещо като заквасена сметана. А и любопитно е, че някои видове насекоми показват голямо предпочитание към този млечен продукт.
Официално Къщата на пеперудите отваря врати на 1 май 1990 г.,
а днес е една от най-посещаваните атракции във Виена. Необходима е предварителна резервация за екскурзовод, като групата не може да бъде по-голяма от 15 човека. Обиколките са възможни за всички възрастови групи.
Също така можете да видите панорамно целия музей отгоре, като се качите на балкона. В преддверието има магазинче, в което може да си купите всякакви книги, албуми, енциклопедии, сувенири свързани с пеперудите.
В Къщата на пеперудите има условия за
презентации на продукти и изложби, семинари и работилници, четения и концерти, модни ревюта и фотосесии.
Неповторимата атмосфера в къщата и градината са чудесен фон за снимки и затова тук нерядко се организират сватбени тържества. Цената на основния пакет услуги за сватбата е около € 2200. Иначе входът за посетители е € 6.50. Хора с увреждания и техният придружител влизат безплатно. Отворено е всеки ден от 10 часа.
Събития в Къщата на пеперудите са възможни през цялата година, веднага щом приключи времето за посетители. През пролетта и лятото (април до октомври) от 17:30 ч., а през есента и зимата (ноември до март) от 16:30 ч.
Тел: +43 (1) 533 85 70 Факс: +43 (1) 532 28 72
Имейл: hochzeiten@schmetterlinghaus.at
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор”
Снимки: Vietransfers Austria
http://www.schmetterlinghaus.at
Повече...
Виенската гора е част от историята и настоящето на австрийската столица. Обгърнала Виена в зелената си прегръдка, тя е дом на десетки видове растения и животни и любимо място за разходки и отдих на виенчани. За любопитните, които искат да научат повече за Австрия и да усетят ритъма на живот извън столицата, разходката из градчетата в периферията на гората ще бъде не само изключително интересна, но и много обогатяваща и емоционално зареждаща. В рамките на един ден може да слезем под земята и да се повозим на лодка, да посетим манастира на Цистерианския орден Хайлиген кройц, да надникнем в залите на двореца Лихтенщайн, а в края на деня и да посетим известното конгресно казино в Баден. Толкова богата на забележителности обиколка извън Виена може да направите само с кола, затова ние сме на ваше разположение.
Нека ви разкажем повече за местата, на които можем да ви заведем.
Зеегроте – с лодка под земята
Ако искате да се почувствате истински изследователи на миналото, отправете се на пътешествие под земята. След 30-40 минути път с кола от центъра на Виена, спираме недалеч от градчето Хинтербрюл пред входа на Зеегроте – най-голямото подводно езеро на Стария континент. Не мислете, че то е тук от векове. До преди около 100 години нищо не е предвещавало, че мината за добив на бял и червен гипс ще се превърне в езеро. Нека първо слезем надолу в земните недра, за да се потопим, този път буквално, в историята на това място. Тъй като подземната разходка трае около 50 минути, а долу определено е хладно, сега е моментът да ви напомним да си вземете връхна дреха.
На първото ниво в пещерата ще видите почти изцяло възстановен живота на миньорите – инструментите, с които са копаели и изнасяло гипса, галериите, помещението за хранене. Вниманието привлича параклисът на света Варвара, покровителка на миньорите. Трудовият живот е кипял до 1912 г., когато мощен взрив в един от тунелите предизвиква нахлуването на 20 милиона литра вода, които заливат долните нива на мината. До 30-те години на 20-и век тя остават затворена, докато най-накрая започват проучвания и старата мина е превърната в езеро и атракция. През Втората световна война мястото е използвано за хангар на самолети, в който са работели десетки хиляди души. Те създават един от първите изстребители в света. Негов модел може да се види в една от галериите, където са изложени и оригинални части от самолета.
Слизайки още надолу в земните недра стигаме до езерото с дълбочина 12 метра, където ни очаква разходка с лодка из пещерата.
Днес Зеегроте е популярно място за еднодневни екскурзии в близост до Виена, като и любим декор за филмовите режисьори. Достатъчно е да си припомним сцените от филма „Тримата мускетари”, снимани тук.
Продължаваме към края на Виенската гора, където скоро ще видим кулите на красив замък, свързан с фамилията Лихтенщайн, управляваща едноименното княжество. Издигнат още през 12-и век, днес каменният дворец е сред най-добрите образци на романската архитектура в Австрия. Превратностите на времето са оставили своите многобройни следи върху два пъти разрушавания замък. През 1809 г. фамилия Лихтенщайн възвръща собствеността си върху мястото и то остава нейно притежание и до днес. Замъкът е туристическа забележителност и се управлява от частна фондация. Посещенията са възможни само в рамките на групи с екскурзовод. През летните месеци тук се провежда известният театрален фестивал „Нестрой”.
Нека продълим към едно от най-важните свети места в Австрия – манастирът Хайлиген кройц (Светия кръст). Той принадлежи на Ордена на цистерианците, чиято философия се основава на аскетизма, съзерцанието и пълния отказ от ненужна красота в ежедневието. Това е едно от най-старите и големи абатства в Европа, чиято история започва в далечната 1 133 година. Тук са погребани херцозите от династията Бабенберг, които през 12-и век идват от Бавария и основават на това място австрийско херцогство. Манастирът никога не е разрувашван и продължава да бъде действащ. Зад стените на светата обител се съхранява изключително ценна реликва – кръст с фрагменти от кръста Господен.
Непременно трябва да посетите построената през 12-13 век църква, съчетаваща романски и готически елементи и впечатляващи оригиналните витражи. Може да се разходите из красивите градини и да похапнете в уютното заведение в двора на абатството.
Ще приключим разходката си в Баден.
Китното градче Баден край Виена е малко, но пък е богато с история. А тя се е натрупвала през вековете и се е запечатила в красиви сгради в стил Бидермайер, в прохладни паркове, в аристократични къпални, в спомените на известни личности, прекарали част от живота си в курорта, в музикалните произведения на композитори, творили в тук. Всичко обаче започва от топлите минералните извори и термалните бани, които са допринесли много за просперитета на града и са известни още по времето на Римската империя.
Да лекуват болежки тук са идвали императори, аристократи, композитори и художници. В Баден може да видите къщата, в която е отсядал руският император Петър Велики, дома, в който Бетовен е писал великата Девета симфония, вилата на кайзер Франц I и още много интересни места, които са буквално на всяка крачка. На триъгълния централен площад се издига колоната на Светото триединство, достойна за своя образец във Виена – Чумната колона на Грабен.
Ако сте се уморили от градските улици, може да поемете към един от най-големите паркове е Европа, разположен на площ от 52 хектара. Историята му започва през 1782 г., когато на това място са построени градини в чест на императрица Мария Терезия. Днес край пъстрите алеи могат да се видят бюстове и паметници на известни личности, свързани с историята на града. Особено красив е фонтанът „Удине” с елегатната статуя на жена и множество цветя. Впечатляващ е и розариумът, в който са събрани над 30 000 рози от 600 вида. През лятото жителите и гостите на Баден могат да се насладят на редица концерти и спектакли на открито в Курортния парк.
В близост до него се намира и най-голямото конгресно казино в Европа, така че, ако желаете, може да опитате късмета си.
След толкова много история и красота няма начин да не сте огладнели. Значи е време да поседнете в някое от многобройните ресторантчета и заведения, в които да се насладите на вкусна храна и хубаво местно вино.
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Разходката с кола из Виена може да започне от прочутата Опера – първата обществена сграда на Рингщрасе. Издигната по проект на Едуард Ван дер Нюл и Зикард фон Зигхардсбург, тя е официално открита на 25 май 1869 г. с постановката „Дон Жуан” на Моцарт. Виенчани са претенциозни и критични и рядко са единодушни в оценката си за новото, настъпващо в града им. Критиките им към строящата се сграда на Операта били толкова унищожителни, че и двамата архитекти не доживели откриването ѝ.
Опера Виена – Подготовка за виенски бал
Преди да продължим, нека кажем няколко думи и за самия булевард. Специално построен по заповед на заповед на император Франц Йозеф I в периода 1860-1890, той обгражда като пръстен (Ring (нем.) – пръстен) идеалния център на града. На него са разположени и най-важните сгради, свързани с обществения и политически живот на страната – кметството, парламентът, университетът, театърът, операта, Музеят за история на изкуството и Природо-научният музей, императорският комплекс Хофбург.
Президентство
Няма как да не забележите разностилието на тези забележителни постройки, но то има своето обяснение – всяка сграда е в стила на времето, в което съответната институция е най-силна. Не случайно Парламентът напомня на древногръцки храм, а кметството е типичния за 18-и век неоготически стил.
Движението по Рингщрасе е еднопосочно, така че няма как да объркаме посоката и продължаваме към двореца Хофбург като пътьом ще „навестим” паметника на Моцарт в Бурггартен. Голямата порта на Хофбург е своеобразен вход към „Площада на героите”, където се издигат паметниците на двама забележителни военноначалници – принц Евгени Савойски и ерцхерцог Карл. Хофбург е бил зимната резиденция на императорите на Австро-унгарската империя, а строителството му започва още през 13 век. Тъй като всеки следващ обитател е искал собствено крило, сградата се разраства не само като размер, но и като архитектурно разнообразие. Днес в дъговидната част се помещава Националната библиотека, а до нея е Музеят за история на Виена. Почти успоредното на Ринга крило е отредено за австрийския президент. Ако видите да се веят и двата флага – на Австрия и на ЕС, значи държавният глава е в страната. Обърнете внимание на деликатния балкон, който опасва част от тази фасада – той е добавен по настояване на Мария Терезия, която искала да наблюдава играещите отвън децата. Все пак императрица е била майка на 11 дъщери и пет сина. Наричат я „свекървата на Европа”, защото успешно закрепвала политическите съюзи, изпращайки децата си в различни кралски дворове. Тя наистина е била забележителна жена и в този факт може да се уверите веднага, ако погледнете насреща към паметника ѝ, извисяващ се на площада между двата музея, точно срещу Хофбург.
Сигурно вече се прехласвате по изящната симетрия на колоните на Парламента и красивата статуя на Атина пред него. Следващата сграда е Ратхауз, в която е и кабинетът на кмета на Виена. Рядко може да се види площадът отпред празен, защото той често е дом на редица културни и спортни събития, а в дните преди Коледа тук се разполага приказен коледен базар.
Ето че вече може да видите и купола на Виенския университет, издигнат в неоренесансов стил. Открит на 12 март 1365 г. той е сред трите най-стари университета в Централна Европа (пред него са само Карловският университет в Прага и Ягелонския университет в Краков), дал на света 20 нобелови лауреата.
Виенски университет
Преди да се завием към канала на Дунава погледът ни ще бъде привлечен от дантелените кули на църквата Фотивкирхе. Тя е единствената религиозна сграда на Ринга и се издига там по поръчка на брата на императора – Фердинанд Максимилиан, който искал да благодари на Бог, че спасил Франц Йозеф I по време а атентант.
Част от очарованието на Виена е, че умело съчетава миналото със съвремието си. Само на няколко километра разстояние може да се докоснете до величието на Свещаната римска империя, да усетите шумоленето на роклите на Сиси и да видите най-високата пасивна сграда в столицата – сградата на Райфайзенбанк. И ако досега се задъхвахме, пътувайки през историята, време е да усетим делничния ритъм на града и да се полюбуваме на шарените графити на канала на Дунава.
Виждате ли онези ярки тумбести колони? А прозорците любопитно облещени на шарената фасада? Това са къщите на известния художник Хундертвасер, който, верен на мотото си „По-близо до природата”, ги е оцветил във всевъзможни цветове и шарки . Днес тези къщи са общинска собственост и в тях живеят наематели.
Няма как да пропуснем и един от символите на австрийската столица – Виенското колело, намиращо се в увеселителния парк Пратер. То е издигнато по повод 50-годишнината от управлението на Франц Йозеф с помощта на английски инженери. Конструкцията е висока 64,75 м и тежи 430,05 тона. Централната ос е изработена от специална стомана в Глазгоу и е докарана на платформа, теглена от 16 коня. Днес се счита, че това е най-старото колело от този тип в света. Но за виенчани истинското богатство на Пратера е паркът, чийто алеи, поляни и гори се простират се на близо 6 кв.км.площ.
Виенско колело Пратер парк
Уверихте ли се, че Виена предлага много повече от дворци и музеи? Продължаваме напред, за да разберете защо австрийската столица толкова убедително печели класациите за най-добър град за живот в света.
След няколко завоя сме отново пред Дунава, а пред нас е зеленият Дунавски остров (Donauinsel). Изкуствено издигнат в периода 1972-1988 г., той е дълъг 21 км и широк 250 м. вело алеи, заведения, тревни площи, плажни ивици правят острова любимо място за отдих на виенчани и тук може да усетите съвременния младежки дух на иначе аристократичния град. Пейзажът се допълва от DC Tower, която със своите 250 м. е най-високата засега сграда във Виена, TechGate Tower и модерната архитектура на околните жилищни комплекси.
Изминали са три часа, а вие вече сте видели почти всичко от задължителната програма за Виена, в добавка сте усетили и пулса на града в по-новата му част. Предимството на панорамната обиколка на Виена с кола е, че за кратко време виждате и научавате много, запазвайки сили за изследователски експедиции по уличките на стария град, разходки в парковете и градините на Шьонбрун и Белведере и посещения на галерии.
Белведере
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Най-интересното от австрийската столица за три часа с автомобил
За какво се сещате, когато се заговори за Виена? За Моцарт, валсовете на Щраус, Новогодишния концерт, Операта и катедралата „Св.Стефан”? Ако се доверите на Tripadvisor със сигурност списъкът ви ще включва и императорския комплекс Хофбург, двореца Шьонбрун, увеселителния парк Пратера.
Дворецът Хофбург – град Виена, Австрия
Може да прибавите още редица забележителности, но преди да сте претоварили програмата си, спрете за миг и помислете добре какво точно искате да видите и как искате да му се насладите.
Защото Виена може да бъде достолепна и аристократична в центъра, но е закачлива и весела в покрайнините, приютили малките винарни, а Виенската гора предлага прохлада в топлите летни дни. Виена ухае на виенски шницел и торта „Сахер”, а виното грюнер ветлинер и виенското кафе са задължителен елемент към тях.
С добра организация може да се докоснете до различни частици от многоцветния пъзел Виена и да се заредите с емоции и настроение за месеци наред. След като сте се погрижили за удобен трансфер от летището до центъра, може да начертаете маршрута, който ще изминете по време на престоя.
И ако искате да ви останат време и сили за посещения на музеи и кафенете, възползвайте се от варианта да „обходите” австрийската столица с автомобил.
Ратхаус
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395